И двамата замълчахме. Спомнихме си масовата акция за издирване на Ан Жиарден. Беше пуснат бюлетин за изчезналото дете до всички възможни медии. ППК. ПУМ. Полицейски кучета. Местни доброволци. Хора от Националния координационен център за защита на децата от експлоатация, НКЦЗДЕ. Никой нищо не откри. Нито една следа не доведе до нищо.
— А сега имаме и трети неидентифициран труп, момичето, което бе открито в река Лак де дьо Монтан.
— Шест момичета. Три от тях открити в или близо до вода. Три изчезнали, малко вероятно е да са избягали от къщи — обобщих аз. — Има ли още нещо?
Райън отново стисна зъби.
— Възможно е да имаме и четвърта изчезнала. Фийби Джейн Куинси, тринайсетгодишна. Живее в Уестмаунт. Изчезнала е преди два дни, след като си е тръгнала за вкъщи след урок по танци.
Райън извади една снимка от джоба си и я постави на масата. Момичето имитираше Мерилин в „Проклетите седем години“. Роклята й се издигаше като балон около нея. Светлината идваше откъм гърба й и тънката й фигура се очертаваше през прозрачната бяла материя.
Тринайсет?
— Кой е правил тази снимка?
— Родителите й нямат представа. Намерили я скрита на дъното на едно чекмедже. Опитваме се да разберем кой я е правил.
Загледах се в нея. Въпреки че сексуалният намек не бе ясно изразен, имаше нещо смущаващо.
— Приятелите й казват, че искала да стане модел — допълни Райън.
Като огледах тънкото й телце, дългата коса и блестящите зелени очи, си помислих, че не би имала проблем.
— Много момичета искат да станат модели — отбелязах аз.
— Ти искала ли си?
— Не.
— Кели Сикард също е мечтала да избяга — каза той.
— Това е доста неясна следа. — Върнах снимката на Райън.
— По-добре от никаква — отвърна той.
Още няколко минути обсъждахме случаите. В по-голямата част от времето аз слушах.
Райън не се плаши от смъртта и насилието. И с двете се сблъсква твърде често, научил се е да прикрива емоциите си. Но аз го познавам добре. Знам, че посегателството върху беззащитни хора го разстройва дълбоко. Разстройва ме и мен. В момента го осъзнавах по-добре от всякога. Последните два часа бях работила върху костите на дете.
Въпреки че Райън заяви, че е изморен, долових тъгата и безсилието му. Нека бъдем справедливи. Това е част от професията. Но дали не долових и още нещо? Дали нямаше и нещо друго, което го караше да бъде неспокоен, отнемаше обичайното му безгрижие и го караше да пуши? Дали пък аз не започвах да страдам от параноя?
След малко Райън поиска сметката.
Върнах се на паркинга, запалих маздата, включих фаровете и се отправих към къщи. Трябваше да си почина. Да взема един душ. Да си помисля.
Имах нужда и от едно питие, на което нямах право.
Завих наляво по Рене Левеск и свалих стъклото на прозореца. Въздухът беше топъл, влажен и необичайно тежък, небето — като черен екран, по който подскачаха светлините на далечните светкавици.
Нощта миришеше на дъжд.
Скоро щеше да се разрази буря.
9
На следващия ден не се обадиха нито Хипо, нито Райън. Не мога да кажа същото и за Хари. Малката ми сестричка се беше уговорила да отиде да огледа един мезонет в центъра на Хюстън, ранчо за коне в Харис Каунти и имение на брега на остров Саут Падре. Предложих й да не бърза и да размисли какво би искала да прави след раздялата с Арнолдо, а не да препуска насам-натам из Югоизточен Тексас в очакване да я осени вдъхновението. Тя ме посъветва да се опитам да разпусна малко. Перифразирам думите й.
Успях да се справя с бъркотията в кабинета си, а след това отново се захванах да почиствам скелета от Римуски. Често измислям имена на неидентифицираните останки. Така започвам да ги възприемам като истински хора. Затова започнах да наричам този скелет „момичето на Хипо“, въпреки че ролята му в случая не беше толкова съществена.
Колкото повече подробности за момичето на Хипо излизаха наяве, толкова по-странна изглеждаше цялостната картина.
Около единайсет часа пристигна един череп от Икуалит, малка точица върху картата на Квебек, на хиляди километри на север от залива Фробишър. Погледнах мястото на картата. Въпреки че ми се искаше да продължа да работя върху момичето на Хипо, спазих обещанието си към Ламанш и се заех с новата задача.