— Бомон гледал репортажа и поискал да говори с началника. Твърди, че знае къде е заровена Сикард.
— Може ли да му се вярва?
— Възможно е Бомон да е просто един хитрец, който иска да си улесни живота. Но не можем да го оставим така, без да му обърнем внимание.
— Какво казва той?
— „Хайде да сключим сделка“.
— И?
— В момента преговаряме. Исках да те предупредя по-отрано. Ако се окаже, че в това, което говори, има истина, екипът ще тръгне веднага. Искаме да сме там, преди пресата да надуши нещо.
— Ще се приготвя.
Проверявах си комплекта с принадлежностите за работа при полеви условия, когато Райън се обади.
— Тръгваме.
— Кога?
— Камионът на екипа за работа на местопрестъпление вече е на път.
— След пет минути долу, във фоайето.
Райън пое по магистрала 15 на северозапад от града, зави на изток и после на север към Сент Луис дьо Требон. Трафикът по това време на деня не беше натоварен. Докато караше, ми разказа набързо какво се бе случило.
— Бомон се спазари отново да има право да получава поща. Преди три месеца глупакът получил книгата „Параграф 22“. В лепилото, с което е подлепена книгата, имало наркотик ЛСД.
— Има изобретателни приятелчета. Каква е историята му?
— Преди три години Бомон е бил в една килия с някакъв тип на име Харки Грисъм. Твърди, че Грисъм му е разказал как през деветдесет и седма година е убил едно хлапе. Разправял, че го забърсал на автобусната спирка посред нощ, завел го вкъщи, изнасилил го и след това му размазал черепа с гаечен ключ.
— Бомон може да е прочел нещо или да е чул репортажа за изчезването на Сикард.
— Грисъм разказал на Бомон, че убитото хлапе било лудо по НАСКАР. Твърди, че я е примамил, като й обещал, че ще я запознае с Марио Госелин.
Наблюдавах отражението на жълтата осова линия в тъмните очила на Райън.
— Фактът, че Сикард е била запалена по състезателни коли, се пазеше в тайна. — Райън хвърли поглед към мен и жълтите черти изчезнаха. — Никога не беше оповестено публично.
— Къде е сега Грисъм?
— Пуснат под гаранция през деветдесет и девета. Същата година умира при катастрофа.
— Значи не може да ни помогне.
— Не, освен ако не направим спиритически сеанс. Но така или иначе нямаше да има никакво желание да ни помогне. Трябва да разчитаме само на спомените на Бомон.
Райън зави надясно. От двете страни се простираха гори. След малко видях това, което очаквах. Спряхме отстрани на асфалта, където вече бяха паркирани камионът на НЛСМ за работа на местопрестъплението, черният микробус на следователя, патрулна кола на ППК, един необозначен шевролет и един джип. Очевидно скоростта и мълчанието си бяха свършили работата. Наоколо нямаше нито камери, нито микрофони. И нито един журналист, готов да си води записки. Поне до този момент.
Хипо разговаряше с няколко униформени полицаи. Двама лаборанти от моргата пушеха до микробуса. Мъж в цивилни дрехи наливаше вода в паницата на едно куче — бордър коли.
Райън и аз излязохме от колата. Въздухът беше като течен карамел. Тази сутрин в „Газет“ пишеше, че ще вали, а температурата ще бъде над трийсет градуса. Това е юни в Квебек. Непредсказуем.
Тръгнахме към Хипо, а Райън обясняваше какво е местоположението на постройките.
— Според думите на Бомон Грисъм му описал един изоставен хамбар, встрани от шосе 335, в гора, а зад хамбара имало ферма за коне.
Погледнах компаса в ръката на Райън.
— Магистралата е зад нас. Паркът в Бленвил се намира отвъд тази горичка. Сент Лен Жонксион и Бленвил са на юг.
Усетих тежест в гърдите си.
— Ан Жиарден е изчезнала в Бленвил.
— Да. — Райън гледаше право пред себе си.
Отидохме при останалите. Здрависахме се, разменихме поздрави. Може би причината беше в лепкавата жега. Или в безпокойството от това какво можеше да изровим от земята след малко. Нямаше ги шегите и обичайното добро настроение.
— Хамбарът е на около десет метра навътре. — Лицето на Хипо блестеше от пот, под мишниците му имаше тъмни петна. — Като духне вятърът, ще се оправи.
— Какво е станало? — попита Райън.
— Пуснахме кучето да видим какво може да направи — отвърна Хипо.
— Мия — намеси се водачът на кучето. Когато чу името си, колито наостри уши. Хипо вдигна очи към небето.
— Името й е Мия.
На ризата на водача на кучето беше избродирано Силван.