Хипо е известен с това, че мрази новите, както той ги нарича „гъзарски“ технологии. Очевидно кучетата, обучени да откриват трупове, попадаха в тази категория заедно с компютрите, устройствата за сканиране на ириса и телефоните с гласово набиране.
— Мия не изглеждаше особено впечатлена.
Хипо извади тенекиена кутийка от джоба си, отвори с палец капака й и сложи в устата си хапче против киселини.
— Тук е пълно с фъшкии. — В гласа на Силван се долавяше раздразнение. — Миризмата я обърква.
— Джи Пи Ар? — прекъснах размяната на реплики, като попитах за радара, с който могат да се откриват обекти под земната повърхност.
Хипо кимна, после се обърна и се отдалечи. Ние с Райън го последвахме сред дърветата. Във въздуха се носеше миризма на мъх и глина. Нямаше никакъв полъх и гъстите листа на дърветата не помръдваха. След няколко метра започнах да се потя и да се задъхвам.
След трийсет секунди стигнахме до хамбара. Намираше се на полянка, малко по-голяма от самата постройка. Беше наклонен на една страна като кораб в бурно море. Гредите бяха сиви и полуизгнили от времето, част от покрива беше разрушен. Останките от голямата двойна врата представляваха купчина прогнила дървесина. През отвора видях, че вътре е тъмно, а в процеждащите се снопове слънчева светлина танцуваха прашинки.
Хипо, Райън и аз спряхме на входа. Хванах яката на блузата си с два пръста и се опитах да си вея с нея като с ветрило. Дрехите и сутиенът ми бяха подгизнали от пот.
Въздухът в хамбара беше застоял, миришеше на влага и мухъл. Гниеща растителност. Прах. И сладникава миризма на нещо органично.
С белите си гащеризони и маски на лицата криминалистите приличаха на космонавти. Разпознах ги само по фигурата и начина на движение. Този, който приличаше на дългоножка, беше Рено Пастьор, а другият, с вид на боклукчия, беше Давид Шанвие.
Хипо им викна. Пастьор и Шанвие махнаха за поздрав и отново се заловиха за работата си.
Шанвие придвижваше по пода на хамбара един апарат на три колела. Под главната ос на устройството, на сантиметри над пода, висеше правоъгълна червена кутия. На дръжките беше поставен малък екран с течни кристали.
Пастьор редуваше снимките с видеозапис и разчистваше пространството пред Шанвие. Камъни. Кутийки от безалкохолно. Парче ръждясал метал.
Късметът му е изневерил днес, помислих си аз, като видях как Пастьор се наведе, вдигна нещо, огледа го и го хвърли настрани.
Четирийсет минути по-късно Шанвие достигна до последния, най-отдалечен ъгъл на хамбара. Спря за момент и изкоментира нещо. Пастьор отиде при него и двамата започнаха да обсъждат това, което виждат на екрана.
Побиха ме тръпки, вече не ми беше топло. Усетих, че Райън до мен също е напрегнат.
Шанвие се обърна към нас:
— Открихме нещо.
10
Двамата с Райън си проправихме път през неравния терен. Хипо вървеше на зигзаг след нас. Беше облякъл риза, която със сигурност беше купил от магазин за намалени стоки. За много намалени стоки. Лъскави пингвини с шалове и барети. Платът на ризата изглеждаше леснозапалим.
Шанвие и Пастьор се отдръпнаха, за да можем да видим образа. Пластове с различни цветове се виеха по екрана. Червени. Зелени. Сини. В центъра се виждаше някаква светлосива купчина.
Джи Пи Ар устройството не е толкова сложно, колкото може да си помисли човек. Във всяка система има радиопредавател и приемник, свързани с двойка антени, скачени със земята.
Сигналът се изпраща към почвата. Тъй като предметът или нарушението на структурата, които се намират под повърхността, имат електрични свойства, различни от тези на заобикалящата почва, сигналът, който се отразява от предмета или нарушението, се забавя при връщането си обратно към приемника. Тогава на екрана се наблюдават различен тип вълни.
Помислете си за устройствата, с които се откриват рибните пасажи. Те отчитат, че там долу има нещо, но не могат да ви кажат какво точно.
— Може да е дупка на животно. — Лицето на Шанвие беше потънало в пот. — Или изкоп за стар водопровод.
— Колко надълбоко е? — попитах аз, докато оглеждах обърнатия сив полумесец.
Шанвие сви рамене.
— На около четирийсет и пет-петдесет сантиметра.
Достатъчно дълбоко за набързо изкопан гроб.
Извикахме водача на Мия и той я заведе до мястото. Тя даде сигнал, като седна там и излая рязко само веднъж.
До обяд вече бях оградила с колчета и въжета място от около три квадратни метра. С Райън взехме лопати с дълги дръжки и започнахме да копаем. Пастьор правеше снимки. Шанвие пресяваше пръстта.