Хипо стоеше настрана, попиваше потта си и пристъпваше от крак на крак. От време на време бъркаше в джоба си. Подрънкването на ключове се сливаше с прищракването на затвора на фотоапарата на Пастьор и шума на пръстта, която преминаваше през мрежата.
Подът на хамбара беше богат на органични вещества, копаеше се и се пресяваше лесно.
В дванайсет и половина вече бяхме открили едно голямо петно с формата на амеба, видимо по-тъмно от пръстта около него. Оцветяване на почвата. Белег, че нещо се разлага.
С Райън взехме малки лопатки и започнахме внимателно да отстраняваме пръстта. И двамата с ужас очаквахме да открием какво има под тъмното петно. От време на време погледите ни се срещаха и после отново се съсредоточавахме върху изкопа.
Първата кост попадна в ситото.
— Открих нещо — гласът на Шанвие наруши тишината.
Хипо изпсува и взе още едно хапче против киселини.
Шанвие дойде при мен и протегна ръка.
Изправих се и поех това, което лежеше на дланта му.
Скелетът на възрастния човек е съставен от двеста и шест кости. Всички те се различават по големина и форма. Само една отделно взета кост ни дава много малко информация за живота на човека, на когото е принадлежала. Но всички взети заедно, подредени като парченцата на пъзел, могат да разкрият много. Възраст. Пол. Родословие. Здравословно състояние. Навици. Колкото повече кости има, толкова повече можем да разберем.
Обаче единствената кост, която Шанвие откри, реши цялата загадка.
Беше тънка, малко по-къса от десет сантиметра, приличаше на фиба и можеше да се използва за закрепването на дамски кок. В единия край беше по-плътна, а в другия изтъняваше и образуваше едва забележима издутина.
Вдигнах поглед и срещнах осем любопитни очи.
— Това е бакулум.
Четири недоумяващи погледа.
— Кост, която се намира в пениса на повечето бозайници. Предполагам, че тази тук е от голямо домашно куче.
Все още никой не проговаряше.
— Ос бакулум подпомага чифтосването, когато актът трябва да се извърши при краткотрайна среща с партньорката.
Пастьор се изкашля.
— Когато животните трябва да действат бързо — добавих и нагласих маската си.
— Pour L’amour du bon Dieu.16
Възклицанието на Хипо показа, че и в него се надигаха същите чувства като в мен. Облекчение. Почуда. Надежда.
Подадох костта на Пастьор. Той я снима и я постави в плик, а ние с Райън отново се заловихме да копаем.
В три часа „жертвата“ на Грисъм беше напълно разкрита. Имаше широка муцуна и грапав череп. Опашните прешлени се извиваха между задните крака, които изглеждаха твърде къси за тялото.
— Дълга опашка.
— Някаква смесица с питбул.
— Може и с овчарка.
Мъжете изглеждаха прекомерно заинтригувани от потеклото на кучето. На мен въобще не ми пукаше за това. Бях потна, всичко ме сърбеше и с нетърпение очаквах да сваля от себе си найлоновия гащеризон. Беше направен така, че да предпазва от кръв, химикали и отрови, но в него не навлизаше въздух и беше горещо като в ада.
— Няма значение от каква порода е.
Пастьор посочи запечатания плик, в който се намираше костта от пениса на кучето. Шанвие вдигна дланта си. Пастьор я плесна с приятелски жест.
Шегите вече бяха започнали. Радвам се, че поне не им бях казала, че в някои области ос бакулум се нарича клечката за зъби.
Една от състудентките ми изучаваше ос бакулум при резус маймуните. Казваше се Джийни. Старите ми състуденти, вече професори и мастити учени, все още я закачат, като говорят за „пенисите на Джийни“.
След два часа костите на кучето бяха опаковани и поставени в микробуса на следователя. Вероятно това не беше необходимо, но по-добре да сме прекалено внимателни, вместо да пропуснем нещо.
До шест часа двамата с Райън бяхме изкопали целия участък на дълбочина шейсет сантиметра. Не открихме нищо в изкопа, екранът също не показваше нищо. Шанвие огледа отново хамбара и поляната около него, но не забеляза никакви други признаци за нарушаване на структурата под земната повърхност.
Хипо дойде при мен точно когато си свалях гащеризона.
— Извинявай, че те довлякох дотук за нищо.
— Това е част от професията, Хипо.