— От Мирамиши.
Обърнах се и погледнах през прозореца. Бяхме се върнали в града. Изгорелите газове бяха заместили мириса на прясно окосена трева. Минахме покрай една автокъща. Мръсна малка уличка с магазини. Бензиностанция.
— Къде е Мирамиши?
— В Ню Бранзуик.
— Това е голяма провинция, Хипо.
Хипо свъси вежди.
— Права си, докторе. Мирамиши е град с осемнайсет-двайсет хиляди жители. Но има и река със същото име, а и цялата област се нарича така.
— Къде се намира?
— В окръг Нортъмбърленд.
Въздържах се да не обърна поглед към тавана и направих жест с ръка, исках да кажа: „Трябва ми още информация“.
— Северозападният бряг на Ню Бранзуик.
— В Акадия?
— В сърцето на Акадия.
Заслушах се в шума, който издаваха гумите. Наблюдавах през прозореца на колата как смогът обагря залеза в жълтеникавокафяво и градът потъва в меки, златисти отблясъци.
Мирамиши. Бях чувала името на този град. Но в какъв контекст?
Изведнъж си спомних.
11
Лятото, когато бях на десет, а Еванджелин — на дванайсет, тя ми описа едно събитие, което се бе случило миналия декември. Случката така я беше разтревожила, че дори не могла да ми разкаже за нея в някое от писмата си.
След като оставили Обелин при съседка, Еванджелин и майка й отишли с колата до съседния град на покупки. Сам по себе си този факт бил твърде необичаен, тъй като Лорет обикновено пазарувала в Тракади. След като си тръгнали от пазара, тя наредила на дъщеря си да се върне в стария им форд и да я чака.
Водена от любопитство, Еванджелин видяла, че майка й завива зад ъгъла, и я проследила. Лорет влязла в една заложна къща. През витрината Еванджелин забелязала майка си да води оживен разговор с мъжа вътре. Уплашила се и бързо се върнала в колата.
Лорет притежавала едно-единствено бижу, пръстен със сапфир и малки бели диаманти. Еванджелин не знаеше каква е историята на този пръстен, но беше сигурна, че майка й никога не го сваля от ръката си. В онзи ден, когато Лорет се върнала и седнала зад волана, пръстенът го нямало. Еванджелин никога повече не го видяла.
С детинското си въображение измисляхме истории за разбити сърца и изгубена любов. Красив годеник убит във войната. Семейна вражда в стил Монтеки и Капулети, само че действието се развиваше в Акадия. Пишехме стихове и търсехме думи, с които да римуваме името на града.
Това ме накара да си спомня.
Еванджелин и майка й бяха отишли в Мирамиши.
Дали момичето на Хипо не беше от Мирамиши!
— Какво е разстоянието между Мирамиши и Тракади?
Всякакви откачени варианти се въртяха в главата ми.
— Около осемдесет километра.
Невъзможно. Нямам никаква причина да мисля, че Еванджелин не е между живите.
— Все направо по магистрала 11.
И все пак. Дали да не помоля Хипо да провери сред имената на изчезналите? Няма никакъв смисъл в това. Може да е с друго име и сега да живее някъде далече.
Поех дълбоко въздух и разказах на Хипо историята на Еванджелин Ландри. Когато свърших, той мълча толкова дълго, че реших, че изобщо не ме е слушал. Не беше така.
— Наистина ли вярваш, че нещо се е случило с онова хлапе?
Този въпрос ме измъчваше от години. Дали чичо Фидел и леля Юфеми се бяха уморили да отглеждат малките си племеннички и просто ги бяха изпратили да си ходят вкъщи? Или беше станало точно обратното? Дали Еванджелин се беше отегчила от Южна Каролина? И от приятелството ни? Дали сродната ми душа ме беше надраснала? Не вярвах във всичко това. Щеше да ми каже, че заминава. И защо леля Юфеми беше споменала думата „опасни“?
— Да — отговорих твърдо, — вярвам.
Вече наближавахме острова. Забелязах как погледът на Хипо се отклони към придошлите води на река Де Прери. Питах се дали си мисли за момичето, закачило се на витлото на лодката в реката през 1999. За Райън това беше неидентифициран труп номер едно. Или за момичето, изхвърлено на брега в Дорвал през 2001, според Райън неидентифициран труп номер две. Или за онова, което миналата седмица бе открито в река Лак де дьо Монтан, вероятно поредният неидентифициран труп номер три.
— Каза, че скелетът е със смесен расов произход — започна Хипо. — Твоята приятелка такава ли беше?
— Такова впечатление имам. Но все още не съм почистила скелета както трябва. А за Еванджелин никога не съм мислила по този начин. Просто намирах, че е екзотична и изглежда малко странно.