„Ето, сега ще нанесе удара“ — помислих си аз.
— Но ако някой не бута нещата, нищо няма да върви. А аз точно това правя. Бутам.
Исках да кажа нещо, но Хипо не беше свършил.
— Мислиш, че някой е причинил нещо лошо на твоята Еванджелин, това ми стига. Смяташ дори, че този скелет може да е неин — и това ми стига. Дори и да не е така, това все пак е било нечие дете.
Отново погледна към бележника. Прелисти го, надраска нещо, откъсна листчето и ми го подаде.
— А този случай съвсем не е безнадежден. Имаме за какво да се хванем.
Прочетох какво беше написал Хипо. Имената Патрик и Арчи Уейлън, някакъв адрес в Мирамиши и телефон, започващ с код 506.
— Това художниците на графитите ли са? — попитах аз.
— Очевидно в момента този жанр не е особено популярен. И двамата хубавци са към трийсетте и все още живеят при мама и татко. Обади им се. Предполагам, че пред теб ще са по-разговорливи.
Защото съм жена? Говоря английски? И съм цивилна? В момента нямаше никакво значение какво си мисли Хипо. С нетърпение чаках да се добера до някой телефон.
— Ще позвъня веднага, щом се прибера вкъщи.
— Междувременно ще видя какво мога да науча за хлапето и семейството му. Не може да има толкова много Еванджелин и Обелин под слънцето.
— Не може — съгласих се и аз.
Докато стигна до апартамента си, беше станало почти осем. Бях толкова гладна, че можех да погълна цял слон и да питам за десерт.
Бърди ме посрещна на вратата. Подуши ме и избяга под дивана. Разбрах намека му.
Докато се събличах, Чарли започна да подсвирква.
— Това е най-хубавият комплимент, който получавам днес, Чарли.
— Прекрасна!
— Единственият комплимент за днес.
Чарли подсвирна.
Понечих да му отговоря.
Това е папагал, Бренан.
Стоях дълго под топлия душ, след това проверих телефонния си секретар.
Четири съобщения. Хари. Едно прекъснато обаждане. Хари. Хари.
Фризерът ми предлагаше два варианта. Мексиканска фиеста на Мигел и селски пилешки пай на госпожа Фармър. Избрах пая. И без това бях прекарала целия ден в хамбар. Докато чаках вечерята ми да се размрази, извадих листчето с номера, който Хипо ми беше дал.
Никой не отговори.
Обадих се на Хари. След трийсет минути научих следното. В Хюстън има много адвокати по бракоразводни дела. Разводите струват цяло състояние. Частта на Арнолдо след развода няма да е просто тра-ла-ла. Да се приготви за истинска битка.
След като затворих, изядох пая и отново позвъних на братята Уейлън.
Никой не отговори.
Разочарована, включих новините.
Беше станала катастрофа в метрото — един умрял, четирима ранени. Един съдия беше осъден за пране на пари. Санитарните власти бяха разтревожени от разпространението на някаква бактерия по плажа на Ил Сент Елен. Полицията не беше открила нищо ново относно изчезването на Фийби Джейн Куинси.
Единствената добра новина се отнасяше за времето. Очакваше се дъжд, който щеше да понижи температурите.
Обезсърчена, загасих телевизора и погледнах часовника. Десет и двайсет. По дяволите! Ще набера номера още веднъж.
— Кой е?
— Господин Уейлън?
— Може и да е той.
— С Арчи Уейлън ли разговарям?
— Не.
— Патрик?
— Кой се обажда?
— Доктор Темперанс Бренан. Аз съм антрополог в лабораторията по съдебна медицина в Монреал.
— Ъ-ха.
Не можех да разбера тъп ли беше или прекалено предпазлив.
— С Патрик Уейлън ли разговарям?
— Зависи за какво го търсите.
— Преди пет-шест години заедно с брат си сте купили кости от една заложна къща в Мирамиши. Така ли е?
— Откъде имаш номера ми?
— От един детектив от ППК.
— Сделката беше съвсем честна. Платихме каквото ни поискаха.
— С Патрик ли говоря?
— Казвам се Трик.
Трик?
— Съзнавате ли, че търговията с човешки останки е незаконна?
— Дреме ми.
Не беше тъп, просто не му пукаше.
— Ние бихме могли да оставим случая без последици, Трик. В случай, че ни съдействате при разследването на произхода на скелета.