— Господин О’Дрискол, обаждам ви се във връзка с човешките останки, които преди няколко години сте продали на Трик и Арчи Уейлън.
Очаквах да се държи предпазливо. Или да заяви, че не си спомня нищо. О’Дрискол обаче беше любезен, дори прекалено любезен. А спомените му идваха бързо, като информация от кредитна карта.
— Пролетта на двехилядната година. Хлапетата казаха, че им трябват за някакъв проект в колежа. Обясниха, че ще използват костите за композиция в почит на мъртвите. Продадох им ги за шейсет и пет долара.
— Имате чудесна памет.
— Истината е, че това е първият и последен скелет, който съм продавал. Беше безкрайно стар, много от костите бяха счупени. Лицевите кости бяха съвсем изпотрошени и всичко беше покрито с мръсотия. Въпреки това мисълта, че продавам мъртъвци, никак не ми хареса. За мен няма никакво значение дали нещастното създание е било християнин, индианец или банту. Затова си спомням.
— Откъде взехте скелета?
— Един симпатяга идваше на всеки два-три месеца при мен. Твърдеше, че преди войната е бил археолог. Не спомена преди коя война. Зад него винаги се влачеше гадният му териер. Наричаше го Бизу. Целувка. По никакъв начин не бих доближил устните си до това псе. Човекът събираше разни неща и ги носеше в заложната къща. Ровеше в кофите за боклук. Имаше металотърсач и с него обикаляше по брега на реката. Ето такива неща. Един път ми донесе много красива брошка. Продадох я на една дама от Негуак. Обаче повечето неща, които носеше, бяха пълен боклук.
— А скелетът?
— Каза, че го намерил, когато отишъл в една гора, за да погребе Бизу. Не се изненадах. Кучето беше на сто години. Тогава нещастният човечец наистина изглеждаше много зле. Дадох му петдесет долара, въпреки че знаех, че ще съм на загуба. Не мислех, че правя нещо лошо.
— Мъжът спомена ли къде е погребал кучето си?
— На някакъв остров. Каза, че там имало старо индианско гробище. Може и да са били празни приказки. Слушам много такива неща. Хората смятат, че историите вдигат цената на това, което предлагат. Не е така. Всяко нещо струва, колкото струва.
— Знаете ли името на този човек?
О’Дрискол издаде звук, все едно подскачаха пуканки.
— Том Джунс. Но съм сигурен, че го е измислил.
— Защо мислите така?
— Беше французин. Произнасяше името Джоунс. Пишеше го Джунс.
— Знаете ли какво се е случило с него?
— Не е идвал от почти три години. Старчето беше болнаво и не виждаше с едното око. Сигурно отдавна е починал.
Свърших с разговора и отново се върнах към костите. Дали Том Джунс казваше истината за индианското гробище? Може би момичето на Хипо беше живяло по тези места във времената преди Колумб?
Черепът беше загубил формата си поради счупване и изкривяване. В това отношение нищо не можех да направя. Завъртях го и огледах останките от лицето. Носното бодило почти не съществуваше. Черта, типична за всички раси, освен бялата. Въпреки че отворът беше запълнен с мръсотия, изглеждаше по-широк, отколкото е типично за европеидната раса.
Отново се захванах с почистването. Времето минаваше, а единствените звуци в лабораторията ми идваха от хладилника и флуоресцентните лампи над главата ми.
Очните ябълки са отделени от предния дял на главния мозък посредством тънко като хартия костно образувание, което оформя пода на предната черепна вдлъбнатина. Почистих дясната очна кухина и видях назъбени цепнатини в пода й. Продължих нататък.
Вече бях почистила и лявата очна кухина, когато нещо привлече вниманието ми. Оставих сондата настрана, навлажних парче плат и прокарах върха на пръста си по пода на кухината. Мръсотията изчезна и под нея се видя горният външен ъгъл на кухината. Беше нацепен и покрит с малки дупки.
Крибра орбиталия.
Това вече беше някаква следа. Или пък не? Научното име на състоянието крибра орбиталия звучи доста сложно. Известно е, че това увреждане се наблюдава предимно при деца, но причината за появяването му все още не е достатъчно изяснена.
Започнах да прехвърлям наум всички възможности. Желязодефицитна анемия? Недостиг на витамин С? Инфекция? Патогенен стрес?
Всичко изброено по-горе? Нито едно от споменатите по-горе? Само А и Б?
Бях все така озадачена, както и преди.
До този момент находките ми включваха следното: отклонения в костите на пръстите на краката, уголемяване на форамените на ръцете и краката, разрушаване на кората на поне една метакарпална кост и последното ми откритие — крибра орбиталия. Необичайно надупчени очни кухини.