Вече имах много точки. Трябваше само да ги съединя.
Поне едно нещо беше ясно. Момичето е било болно. Но от какво? Дали беше починало от заболяването? Тогава защо бяха смачкани лицевите кости? Дали тези увреждания са настъпили след смъртта?
Изчистих с топла вода цялата лява очна кухина. След това взех лупа.
Тогава дойде втората изненада за сутринта.
От вътрешната страна на супраорбиталния ръб, точно там, където горният край на кухината става по-плътен, забелязах някакви черни заврънкулки.
Отпечатък от корен? Надпис?
Изтичах до микроскопа и поставих черепа върху корковия ринг с лицето нагоре. Загледах напрегнато екрана и започнах да нагласям увеличението.
Малки букви, написани на ръка, излязоха на фокус.
Отне ми няколко минути, за да наглася фокуса както трябва, но в крайна сметка успях да разчета надписа.
Остров Бек Си.
Обгърна ме тишината на празното здание.
Дали Джунс не беше написал на скелета името на острова, на който го беше намерил? Точно така постъпваха археолозите. А той е твърдял, че на младини е бил археолог.
Излязох на бегом от лабораторията, минах по коридора и влязох в библиотеката на НСЛМ. Намерих един атлас и отворих на страницата с картата на Мирамиши.
Фокс Айланд. Портидж. Шелдрейк. Въпреки че съсредоточих вниманието си върху тези части от картата, където имаше реки и заливи, не успях да открия остров Бек Си.
Хипо.
Върнах се в лабораторията и позвъних на мобилния телефон на Хипо. Не отговори.
Добре. Ще го попитам по-късно. Той ще знае.
Отидох обратно при работната си маса, взех една дълга, остра сонда и започнах да почиствам мръсотията от носното отверстие.
И се сблъсках с третата изненада за тази сутрин.
13
Отворът приличаше на обърнато сърце, тясно на върха и разширяващо се надолу. Нищо не стърчеше от вдлъбнатината в долния край на сърцето.
Добре. Оказах се права за широкия носен отвор и малкото носно бодило. Обаче коренът на носа беше тесен и двете кости се събираха в средната линия. Сега забелязах, че периферията на отверстието беше шуплеста като гъба, което означаваше, че е настъпила резорбция на околната максила.
Структурата на носа на момичето не показваше непременно, че е от африкански или индиански произход. Бодилото беше смалено и формата на носа беше променена вследствие на заболяване.
Какво заболяване?
Заболяване на ръцете, краката, очните кухини и носа.
Дали не съм пропуснала нещо по черепа?
Огледах всеки милиметър от него отвън и отвътре.
Сводът беше съвсем нормален. Както и основата. Останките от твърдото небце бяха незасегнати. Не можех да кажа нищо за предчелюстното пространство, както и за предната част на свода на устата. Тези кости, както и всички резци, липсваха. Огледах отново скелета в задната част на черепа и не открих нещо, което да ми е убягнало до този момент.
Ръце. Крака. Очни кухини. Нос. Какъв болестен процес може да увреди костите по този начин?
Отново обмислих всички възможности.
Сифилис? Лупус вулгарис? Таласемия? Болест на Гоше? Остеомиелит? Септичен или ревматоиден артрит? Паразити в кръвта? Инфекция, навлязла през кожата?
Трябваше да направя още проучвания, за да стигна до диагнозата. Не бях особен оптимист, като знаех колко много кости липсват или са увредени.
Точно изваждах учебника на Булоу по „Ортопедична патология“, когато Хипо се появи на вратата. Беше облякъл риза на банани и червени палми, сиви панталони и шапка, на която би завидял всеки наркобарон.
Въпреки внушението „всичко ми е наред“, видът на Хипо показваше, че денят му не е бил никак добър. Беше намръщен, а торбичките под очите му бяха по-големи от обикновено.
Седна в другия край на масата. Миришеше на бекон и изветрял дезодорант.
— Неофициален, като за събота? — попитах с усмивка.
Хипо не отвърна на усмивката ми.
— Открих малката сестра.
— Къде? — Цялото ми внимание се насочи към него.
— Искам да ме изслушаш внимателно.
Отпуснах се назад, бях въодушевена и едновременно с това притеснена.
— Направих някои разследвания относно съпруга й.
— Дейвид Бастараш.
— Търгаш би било по-подходящо. Сестричката на твоята приятелка се е омъжила в семейство на контрабандисти и трафиканти.