— Мога да си обясня защо човек с неговия бизнес гледа да стои далече от полицията, но какво може да има против властите изобщо?
— До известна степен за това е виновен баща му. Малкият Дейвид е бил обучаван вкъщи. Баща му го е държал изкъсо прекалено дълго време. Хилари Бастараш не е бил особено общителен човек. Но нещата са още по-дълбоки. Когато хлапето било на десет години, станало свидетел как убиват майка му при една нескопосана акция на полицията в публичен дом, собственост на баща му.
— Тя въоръжена ли е била?
Хипо поклати глава.
— Оказала се е на погрешното място в погрешното време. Нещо като историята при Руби Ридж.
Хипо имаше предвид случая, когато през 1992 полицията обсади една къща в Айдахо. По време на този инцидент снайперист от ФБР застреля жена, която държи десетмесечния си син на ръце.
— Въпреки многото затруднения Бастараш успява да поддържа бизнеса си. Заобиколен е от адвокати и мускулести момчета. Заведението на дядото в Краке беше разбито преди няколко години. Младият Бастараш нямал ни най-малка представа, че мястото всъщност е бардак. Мислел, че дава стаи под наем на проспериращи млади жени! — Хипо изсумтя подигравателно. — Съдът му повярва. Прокурор на име Естел Фагет пое вината. Бастараш притежава клуб за стриптийз в Монктон, встрани от магистрала 106. „Червеният котарак“. Премести основния си бизнес там през 2001. Но както разбирам, напоследък прекарва много време в град Квебек. Притежава там бар, който се нарича „Черният коридор“.
— Защо е преместил бизнеса си?
— Хванали го в леглото с една стриптийзьорка. Оказало се, че момичето е на шестнайсет години. Бастараш решил, че е в негов интерес да напусне Тракади.
— Господи! — Гласът ми беше изпълнен с отвращение.
Хипо извади от джоба си някакво сгънато листче. Протегнах се да го взема, но той го притисна към масата.
— Имам сведения от източниците си, че Бастараш не държи на служба херувими.
— Голям мъжкар — изсумтях аз. — Изневерява на жена си с невръстни момичета.
— Чакай да ти разкажа една история. През деветдесет и седма един мъж на име Тиболт продал на Бастараш кола. Бастараш се оплакал, че коляновият вал не бил наред. Другият му казал да си гледа работата. След три дни открили труп под мост №15 на реката Литъл Тракади. От гръдния му кош стърчал колянов вал.
— Бастараш беше ли обвинен?
— Нищо не го свързваше със случая, а и никой не се разприказва.
— Може да е съвпадение.
— Може да ме извикат да играя защитник за отбора по футбол „Алуетс“. Искам да ти кажа, че Бастараш е луд, жесток и управлява банда биячи. А това е опасна комбинация.
Не можех да не се съглася с него.
Но защо Обелин би се омъжила за такъв отвратителен човек? И защо той е избрал нея? Какво се бе случило с момиченцето от Поулиз Айлънд, което познавах?
Хипо сведе поглед. Взе сгънатата хартийка, нави я на руло и започна да почуква с нея по масата.
— Има и още една история.
Опитах се да го прекъсна.
— Отнася се до приятелката ти.
Промяната в гласа му ме накара да потреперя.
— Сюжетът не е оригинален. Побой. Съпругът започва често да използва юмруците си. Следва анонимен сигнал до полицията. Съпругата отказва да повдигне обвинение. В крайна сметка той й счупва ръката. Тя е в гипс, а той й изневерява с танцьорка на пилон.
— Обелин?
Хипо кимна.
— Не е ясно как е успяла да го изгони от къщата. Може да го е заплашила, че ако не напусне, този път ще повдигне обвинение. Две седмици по-късно избухва пожар.
Преглътнах.
— Изгаряния от трета степен по двайсет процента от тялото й. Прекарала известно време в рехабилитационен център. Останали са доста дълбоки белези.
Представих си двегодишното момиченце с кожа като праскова и кестеняви къдрици. Виждах го как се смее и гони чайките по брега на Северна Каролина.
Върху медиалната повърхност на мозъка при бозайниците, точно под кората, има сплит от неврони, който се нарича лимбична система. Това малко парченце от сивото вещество включва и изключва емоциите ни: гняв, страх, страст, любов, омраза, радост, тъга.