14
Наложих си да не мисля за Райън.
Наложих си да не се спусна към телефона веднага. Исках да помисля какво ще кажа на Обелин, преди да натисна бутоните.
Затова съсредоточих вниманието си върху патологията на костите.
Въпреки че метатарзалната кост беше тънка и необичайно заострена в дисталния край, рентгеновата снимка не показваше промени в обвивката й. Подобни изменения настъпват в напреднал стадий на ревматоиден артрит. Но това заболяване засяга и ставите. Ставите на момичето бяха съвсем здрави.
При лупус настъпват изменения в костите на ръцете и краката. Той може да засегне бодилото и отверстието на носа, както и да причини резорбция на максиларния алвеоларен израстък. Но лупус е имунно заболяване и поразява много вътрешни органи и тъкани. Скелетът на момичето не бе поразен чак до такава степен.
Венерическият сифилис води до атрофия на носното бодило и разграждане на предната част на небцето. Но при сифилиса се наблюдават поражения по свода. Сводът на момичето не бе засегнат.
Вроден сифилис.
Фрамбезия.
Туберкулоза.
И така нататък. Нищо не пасваше.
В пет часа се отказах и се отправих към къщи. Докато се съсредоточавах върху трафика, мозъчните ми клетки живееха собствен живот.
Трябва ли да заведа Бърди на преглед?
Заведе го през март.
Сега е юли.
Погледни имунизационния му картон.
Да се подстрижа.
Ще я скъся съвсем като на Холи Бери.
Ще заприличаш на Деми Мур в „Редник Джейн“.
Отвратителен филм.
Не в това е смисълът.
Нищо не постигаш, ако не си смел.
Райън.
По дяволите, бях уморена.
Както и по предишните теми, мозъкът ми очерта две различни мнения.
Раздяла, така предричаше част от песимистично настроените ми мозъчни клетки.
Няма начин, противопоставяха се оптимистите.
Песимистите извикаха в съзнанието ми следния образ. Мъж и жена делят покъщнината.
Никога не бяхме живели заедно, но бях оставала да преспя в апартамента му, както и той в моя. Дали сме пренесли някои от вещите си? Дали Райън си искаше някои аудиодискове?
Започнах да правя в ума си списък на нещата му в апартамента ми. Тирбушон. Четка за зъби. Шишенце афтършейв „Бушерон“.
Чарли?
Преодолял е проблема с брака ми.
Чака ме.
Защо ме прегърна!
Желае ме.
— Достатъчно! — Спрях да се самоизмъчвам.
Бърди ме посрещна — легна на една страна, протегна четирите си лапи и се изтъркаля по гръб. Райън наричаше това движение котешки вариант на противопожарната техника „хвърли се на земята и се претърколи“.
Почесах котето по коремчето. Сигурно усети напрежението ми, когато го докоснах. Скочи на крака и ме изгледа. Очите му бяха жълти и кръгли.
Отчасти Райън. Отчасти Обелин. Отчасти прекалено многото кофеин, който бях погълнала.
— Извинявай, моето момче. Много неща ми се струпаха на главата.
Чарли чу гласа ми и се намеси: „Любовта ме накара да забравя злото!“.
Текст на рап групата „Блек Айд Пийс“. Няма що, Райън, дискът за обучение е свършил добра работа.
Но защо точно този текст?
Когато батерията падне, противопожарната система започва да пищи, докато не сменя батерията. Един уикенд бях оставила Чарли сам и се беше случило точно това. Папагалът пищя през следващите три месеца.
Ритъмът го привлича, казах си аз. Не думите.
Включих диска за обучение на птицата, напълних паничките му със семена и вода и нахраних котката. После започнах да се мотая из стаите. Влизах и излизах, без да знам какво търся.
Имах нужда от физическо натоварване.
Обух си маратонките и отидох да потичам на хълма. Когато го изкачих, завих на запад. От другата страна на Шербрук се намираше Льо Гранд Семинари. Преди няколко години там бяхме открили разчленен труп. Беше един от първите случаи, по които работихме заедно с Райън.
Все още не беше заваляло, а атмосферното налягане беше убийствено високо. Само след няколко преки започнах да се потя и да дишам тежко. Въпреки това физическата умора ми се отрази добре. Минах на бегом покрай Шрайнърз Темпъл, Доусън Колидж, Уестмаунт Парк.
Бях изминала три километра, обърнах се и затичах към къщи.