Този път Бърди не ме посрещна. Бях излязла набързо и бях забравила вратата на кабинета открехната.
Котката и птицата стояха една срещу друга. Макар че по пода имаше разпръснати пера и семена, нито едно от двете животни не изглеждаше особено обезпокоено. Въпреки това бях сигурна, че докато ме е нямало, между тях е имало разправия.
Изгоних Бърди от стаята и бързо влязох под душа.
Докато си сушах косата, мозъчните клетки заработиха отново.
Спирала и руж.
За кого се правиш хубава, всичко е минало.
Когато изглеждаш добре, се чувстваш добре.
Пуф-пуф!
Напръсках се с „Исей Мияки“.
Фръцла.
„Къщата на Кари“ се намира в едно мазе на Бишоп, точно срещу библиотеката на университет „Конкордия“. Собственикът Бен помни предпочитанията на всеки един от редовните си клиенти. Нямаше никакво съмнение относно моите предпочитания. Кормата20 при Бен е толкова богата на вкусове, че дори най-претенциозните клиенти остават доволни.
Докато слизах по стълбите, забелязах главата на Райън през малкия прозорец на фасадата. Затъмнено. Аромат на къри — чудесно. И на тандури — прекрасно. И за съжаление — на препарат за прозорци.
Райън пиеше бира „Нюкасъл“ и дъвчеше пападум. Едва бях седнала и диетичната ми кола пристигна. С много лед. С резен лимон. Идеално.
Поръчахме, след като изслушахме новините за дъщерята на Бен в Швеция. Пиле виндалу. Корма с агнешко. Чанна масала. Райта с краставица. Наан.
Разговорът ни започна с неутралната тема за Фийби Джейн Куинси.
— Може би попаднахме на следа. Хлапето не е имало мобилен телефон, но най-добрата й приятелка има. Най-накрая призна, че е давала на Фийби да се обажда, защото не е можела да звъни от къщи. Разпечатката показва един непознат телефон. Набиран е осем пъти през последните три месеца.
— Някое гадже?
— Фотографско ателие. В долния край, след площада. Наемателят е мъж на име Станислас Кормиер. — За миг Райън стисна зъби. — Кормиер обещавал на хлапето да го направи супермодел.
— Приятелката ли ти каза?
Райън кимна.
— Куинси си представяла, че ще стане новата Тайра Банкс.
— Открихте ли Кормиер?
— Прекарах чудесен следобед, разпитвайки този тъпак. Чист като еленска сълза.
— Как обяснява телефонните разговори?
— Твърди, че Куинси е намерила името му в „Жълтите страници“. Искала е да й направи снимки. Като съзнателен гражданин той я попитал на колко години е. Като разбрал, че е на тринайсет, й казал да не идва при него без родител.
— Но тя му е звъняла осем пъти.
— Кормиер твърди, че била настоятелна.
— Вярваш ли му?
— Ти как мислиш?
— Той ли е направил снимката, на която тя позира като Мерилин?
— Настоява, че нищо не знае за нея.
— Можете ли да го задържите?
— Ще намерим в какво да го обвиним.
— И сега какво?
— Чакаме съдебно разпореждане. След като го получим, ще претърсим студиото.
— Ами момичето на Ламанш от река Лак де дьо Монтан? Излезе ли нещо ново след данните, които ви дадох за възрастта и расовата й принадлежност?
— Подали сме ги в Канадския полицейски информационен център и в Националната информационна система.
Донесоха ни храната. Райън си поръча още една бира. Докато си сипвахме по чиниите, си спомних още нещо, за което бяхме говорили по-рано.
— Не ми ли спомена, че и Кели Сикард е искала да стане модел?
— Да. — Той опита от кърито. — Така е.
Хранихме се мълчаливо. На съседната маса две хлапета си държаха ръцете, гледаха се в очите, а храната изстиваше по чиниите им. Любов? Страст? Което и от двете да беше, искрено им завиждах.
Най-накрая стигнахме до същността.
Райън избърса устата си, внимателно сгъна салфетката и я сложи на масата. Приглади я с длан.
— Трябва да ти кажа нещо. Не ми е лесно, но трябва да го знаеш.
Сякаш нещо стисна стомаха ми.
— Проблемите на Лили са по-сериозни от това, което съм ти казал до този момент.
Стомахът ми леко се отпусна.
— Преди три седмици я заловили да краде DVD-та от един магазин. Уведомиха ме внимателно, защото знаят какво работя. Успях да убедя собственика да не повдига обвинение. Разбира се, трябваше да платя. Така Лили не влезе в системата. Този път.