Райън вдигна погледа си към прозореца и се загледа в тъмнината навън.
— Лили е пристрастена към хероин. Краде, за да задоволява нуждите си от наркотик.
Не притворих очи, не преместих поглед към двойката до нас.
— В огромна степен вината е моя. Вечно ме нямаше.
Лутиша криеше от теб, че имаш дъщеря. Не го казах.
Райън отново спря погледа си върху мен. В него имаше и болка, и вина. И още нещо. Тъга от раздялата.
Стомахът ми се сви, сякаш беше в менгеме.
— Дъщеря ми има нужда от медицинска помощ. И от психолог. Ще получи и двете. Но има нужда и от стабилност. Дом. Трябва да е убедена, че някой вярва в нея.
Райън хвана ръцете ми.
— Лутиша е в Монреал от две седмици.
Усетих, че изстивам.
— С часове сме обсъждали проблема. — Райън спря за момент. — Смятаме, че можем да осигурим на Лили сигурността, от която се нуждае.
Стоях и чаках.
— Решихме да се опитаме да възобновим връзката си.
— Ще се върнеш при Лутиша? — казах го спокойно, без да давам израз на бурята, която бушуваше в мен.
— Това е най-болезненото решение, което ми се е налагало да вземам. Не мога да спя. Не мога да мисля за нищо друго. — Той сниши глас: — И все си спомням за теб и Пийт в Чарлстън.
— Той беше прострелян — казах го едва чуто.
— Преди това да се случи. Прегръщаше те.
— Бях преуморена и изтощена от толкова много работа. Пийт просто искаше да ме успокои.
— Знам. Признавам, че когато за първи път ви видях заедно, се почувствах предаден. Унижен. Непрекъснато се питах: „Как може да се държи така?“. Исках да видя как те изгарят жива. Онази, първата нощ, взех една бутилка уиски, затворих се в стаята и се напих. Бях толкова ядосан, че хвърлих телефона по телевизора.
Вдигнах вежди.
— От хотела ме накараха да платя шестстотин долара — усмихна се унило. — Виж, не те критикувам, нито ти прехвърлям вината. Но разбрах, че никога няма напълно да се откъснеш от Пийт. — Той погали ръката ми с палеца си. — Като осъзнах това, започнах да преосмислям нещата. Може би поетите и авторите на песни грешат. Може би наистина получаваме втори шанс, за да оправим грешките си.
— Андрю и Лутиша. Каквито бяхме — изтърсих.
Беше дребнаво и заядливо от моя страна. Не можах да се въздържа.
— Разбира се, това няма да се отрази на професионалните ни взаимоотношения. — Още една унила усмивка. — Пак ще си бъдем Мълдър и Скъли.
„Досиетата Х“. Странни случаи. Странни взаимоотношения.
— Искам да ми помогнеш със случаите на изчезналите момичета и неидентифицираните трупове.
Понечих да отговоря троснато, но се въздържах. Знаех, че по-късно ще съжалявам.
— Сигурен ли си? — попитах.
— Никога не съм бил по-малко сигурен за каквото и да е в живота ми. Но знам едно. Длъжен съм да опитам заради дъщеря си. Не мога да стоя и да я наблюдавам отстрани как се самоунищожава.
Имах нужда от чист въздух.
Не се опитах да го ободря. Не казах нищо. Не предложих да го гушна.
Усмихнах се насила, станах и напуснах ресторанта.
Все едно бях направена от олово. Движех се по тротоара и не забелязвах хората, които бяха излезли да се повеселят в съботната вечер. Краката ми се движеха от само себе си, но аз не усещах нищо. Изведнъж спряха.
Вдигнах поглед.
Кръчмата на Хърли.
Нямах нужда от въздух. Бях се върнала към стария си навик. Рубиненият блясък в чашата с високото столче, гъделичкането по гърлото, топлината в стомаха ми. Бързият влак към временното спокойствие и удовлетворение.
Трябваше само да вляза и да си поискам.
Обаче аз знам каква съм. Аз съм алкохоличка. И това нямаше да бъде моментна забежка. И неизбежно еуфорията ще премине в омраза към самата мен. Ще изгубя часове, може би дори дни от живота си.
Обърнах се и тръгнах към къщи.
Легнах в леглото си, бях съвсем сама във вселената.
Мислите ми танцуваха мрачно.
Дороте и Женвиев Дьосе. Забравени в спалнята на горния етаж.
Кели Сикард. Клодин Клоке. Ан Жиарден. Фийби Джейн Куинси. Изчезнали, най-вероятно малтретирани и убити.
Труповете на три млади момичета. Подпухнали и неузнаваеми.
Лорет. Изоставена, починала на трийсет и четири.
Майка ми. Овдовяла, невротична, починала на петдесет и седем.
Малкият Кевин. Починал на девет месеца.
Скелетът на младо момиче. Изваден от гроба.
Обелин. Пребита и обезобразена.