Еванджелин. Няма я.
Райън. Няма го.
В този момент мразех работата си. Мразех живота си.
Светът беше отвратително място.
Не плаках. Бях станала абсолютно безчувствена.
15
Събуди ме звънът на телефона. Чувствах се отпусната и без настроение. Не знаех защо. Спомних си.
Райън.
Усетих, че отново ме обзема пълното безразличие от снощи. Това беше добре. Щеше да ми помогне да преживея този телефонен разговор.
— Добро утро, слънчице.
Пийт никога не ми звънеше в Монреал.
Кати! Подскочих.
— Какво се е случило?
— Нищо не се е случило.
— Кати добре ли е?
— Разбира се, че е добре.
— Кога говори с нея?
— Вчера.
— Какво каза тя?
— Буенос диас. Чили е върхът. Прати пари. Адиос.
Облегнах се назад и дръпнах завивката до брадичката си.
— Как си?
— Бива.
— Къде си?
— В Шарлот. Трябва да ти кажа нещо.
— Сгодил си се за Парис Хилтън.
Почувствах огромно облекчение, че Кати е добре, дори се засмях на собствената си шега. Всичко беше наред.
Пийт не отговори.
— Ало?
— Да, чувам те. — Гласът му не беше весел.
Разбитите ми и без това нерви се опънаха, ставаше нещо.
— Пийт?
— Не е Парис. Самър е.
Самър?
— Ще се жениш? — Не можах да скрия изненадата си.
— Сигурен съм, че ще я харесаш, слънчице.
Мразех я.
— Къде се запознахте? — Опитах се гласът ми да звучи весело.
— В кръчмата на Селуин. Беше тъжна. Почерпих я една бира. Оказа се, че същия ден са приспали едно малко кученце. Тя работи във ветеринарна клиника.
— Откога излизаш със Самър?
— От март.
— Мили боже, Пийт, какво правиш?
— Темпи, тя е много умна. Иска да учи за ветеринарен лекар.
Разбира се, че ще иска.
— На колко години е?
— На двайсет и девет.
Пийт много скоро щеше да чукне петдесетте.
— Три месеца е много кратко време.
— Самър иска да е сигурна във връзката ни — засмя се той. — По дяволите, защо не? Аз съм стар ерген, боря се сам с живота. Не забравяй това. Ти ме изхвърли.
Преглътнах.
— Какво искаш да направя?
— Нищо. Аз ще подам документите. Непреодолими различия. Трябва само да се разберем как ще разделим военните трофеи. Самата подялба можем да извършим по-късно.
— Няма чак толкова трофеи.
— В Северна Каролина може да се получи развод по взаимно съгласие, така че не е необходимо да се обвиняваме един друг или нещо подобно.
— Колко бързо ще стане това? — Вече не се правех на весела.
— Ние с теб не живеем заедно от години, затова не се налага да изчакваме задължителния период от време. Ще ни дадат развод бързо, ако се разберем по финансовите въпроси.
— Какъв е крайният срок? — Гласът ми прозвуча съвсем безжизнено.
— Мислим да се оженим през пролетта. Може би през май. Самър иска да направим сватбата в планината.
Представих си Самър. Боса, загоряла от слънцето, с венец от маргаритки на главата.
— Каза ли на Кати?
— Не е разговор за телефон. Когато се върне от Чили, ще си поприказваме.
— Кати познава ли Самър?
Малка засечка.
— Да.
— Проблем ли има?
— Кати не харесва нито една от жените, с които съм излизал.
Това не беше вярно. Понякога дъщеря ми разправяше за похожденията на баща си. Мислеше, че в някои случаи е бил привлечен от циците им. Друг път от „големите им очи“. Дини. Балони и балкони. Имаше и такива, които Кати наистина одобряваше.
— Може да стане малко неудобно — продължи Пийт. — Самър иска деца. На Кати сигурно ще й е трудно да го приеме.
Мили боже!
— Искам благословията ти, слънчице.
— Както кажеш.
Безразличието ме напускаше, стопяваше се като мъгла в гореща сутрин. Трябваше да затворя.
— Самър ще ти хареса. Ще видиш.
— Да.
Стоях неподвижно, сигналът на телефона бръмчеше в ушите ми.
Бившият ми съпруг обича жените по същия начин, по който нощните пеперуди обичат запалената крушка на задната веранда. Обича да флиртува, да се върти около тях, но не и да се установи на едно място. Изпитах го на собствен гръб. И се опарих. Струва ми се, че бракът, независимо с кого, не е за него. Когато бяхме заедно в Чарлстън, дълго преди инцидента със стрелбата, той като че ли правеше опити да се сближим отново. А сега Пийт искаше да се разведем, да се ожени за Самър и да има деца.