— Момичето на Хипо?
— Скелетът, получен по веригата Джунс-О’Дрискол-Уейлън/Тике-Гастон-Хипо.
— Колко далечна е възможността?
— Много.
Разказах на Хари за Лорет и Обелин. И за Дейвид Бастараш.
— Долен кучи син. Ако ми падне това копеле, направо ще му откъсна топките. Да не му идва наум повече да подпалва къщи.
Хари обичаше да се изразява така. Особено когато ставаше въпрос за части от човешката анатомия.
По жицата, минаваща през целия континент, настъпи тишина. И тогава Хари каза това, което вече очаквах:
— Идвам при теб.
— Нали щеше да продаваш къщата?
— Да не си въобразяваш, че ще си стоя тук и ще се занимавам с недвижими имоти? Ти си умна жена, Темпи, но понякога се чудя как сутрин успяваш да си обуеш гащите.
— Какво искаш да кажеш?
— Нали имаш телефона и адреса на Обелин?
— Да.
— Какво чакаш да се случи, да видиш огромен пръст, който ти сочи горящ храст?
Оставих я да си говори.
— Дигам си дупето и се качвам на първия самолет за Бел Прованс. Ти запази билети за Ню Бранзуик.
— Предлагаш да посетим Обелин ли?
— Защо не?
— Например, защото Хипо ужасно ще се ядоса.
— Не му казвай.
— Това е непрофесионално и потенциално много опасно. Знаеш, че не съм ченге. В работата си разчитам на тях.
— Ще му съобщим, щом пристигнем във вековната гора.
16
Самолетът на Хари трябваше да пристигне в десет. Бях взела билети за обедния полет до Монктон. Бяхме се разбрали да се срещнем на изхода за самолета.
Централното летище на Монреал се намира в западната част на острова, в квартала „Дорвил“. Години наред беше известно просто като Дорвил. Според мен така си беше добре. Но не. От първи януари 2004 година то беше прекръстено на Международно летище „Пиер Елиот Трудо“. Местните хора обаче си го наричат Дорвил.
В десет часа вече бях паркирала колата, чекирала багажа и минала през охранителната система. Хари все още я нямаше при изход 12-С. Това не ме разтревожи. Опашката пред гишетата за паспортна проверка, над които виси надпис „Добре дошли в Канада“, обикновено е толкова голяма, че дори виещата се като змия опашка пред „Дисниленд“ изглежда незначителна.
Десет и четирийсет и пет. Хари все още я нямаше. Проверих на таблото. Полетът й беше кацнал в 10:07 часа.
В единайсет започнах да ставам неспокойна. Опитах се да чета, но погледът ми непрекъснато бягаше към лицата на хората, които минаваха покрай мен.
В единайсет и петнайсет започнах да изреждам различни варианти.
Няма паспорт. Може би Хари не знаеше, че вече не може да влезе в Канада със самолет само с лична карта.
Изгубен багаж. Може би в момента Хари попълваше формуляри в три или четири екземпляра. От предишните й посещения знаех, че винаги пътува с много багаж.
Контрабанда. Вероятно точно сега Хари примигва уплашено срещу някой митнически служител с каменно лице. Да. Точно така.
Отново се зачетох в романа на Джаспър Форд. Мъжът от дясната ми страна беше набит, с остра като телена четка коса и преливаше от полиестерния си спортен костюм, който очевидно му беше с няколко номера по-малък. Едното му коляно непрекъснато подскачаше нагоре-надолу, докато той почукваше с бордовата си карта по облегалката между нас.
Монреал не е Торонто. За разлика от скучния си англоезичен съсед на запад, градът на острова отдава дължимото на женския пол и секса. Всяка вечер в баровете и бистрата се вихрят купони до малките часове и феромоните се усещат навсякъде. Билбордовете обявяват предстоящите събития с недвусмислени намеци. Покрай магистралите полуголи модели рекламират бира, крем за лице, часовници или джинси. Градът живее с усещането за разгорещена кръв и пот.
Но Монреал никога не може да е достатъчно подготвен за появяването на сестра ми.
Когато мъжът с коса като четка застина неподвижно, разбрах, че сестра ми е пристигнала.
Появи се изведнъж в цялата си прелест, застанала права на количката за превоз на пътници и разперила ръце като Кейт Уинслет на носа на „Титаник“. Шофьорът се смееше, дърпаше я за колана и се опитваше да я накара да седне.
Количката намали и Хари скочи от нея. Беше облечена с тясно прилепнали джинси, ботуши в розово и розова каубойска шапка. Когато ме видя, я свали от главата си и я размаха. Дългата й руса коса се изсипа като водопад.