Мотелът беше от другата страна на залива, срещу ресторанта. Поехме обратно по магистрала 11 и по моя преценка отново прекосихме реката Литъл Тракади по мост 15. Спомних си историята, която Хипо ми разказа, и изпитах жал към нещастния човечец, открил трупа със забития в него колянов вал.
На сутринта Хари настояваше да яде палачинки.
Сервитьорката беше трътлеста, с яркочервено червило и изтощена бяло-жълтеникава коса. От нея получихме кафе в изобилие, съвет относно лакирането на нокти и информация как да стигнем до адреса, който Хипо ни беше дал.
Магистрала 11, след това наляво по улица „Сюро Блан“. В края на пътя, при зелената ограда, завой надясно. После още един. Как се казваше семейството?
— Бастараш. Познавате ли ги?
Червените й устни се свиха в тънка, права линия.
— А познавате ли Обелин Ландри?
— Това ли ще е всичко? — попита тя.
Дори Хари не можа да я придума да ни каже нещо повече.
В девет часа бяхме в колата.
Тракади не е голям град. В девет и петнайсет вече се движехме по улиците на един жилищен квартал, който би могъл да се намира навсякъде в Америка. Добре поддържани цветни лехи. Окосени тревни площи. Прясно боядисани огради. Изглежда, повечето от къщите бяха построени през осемдесетте.
В дъното на улицата, на адреса, който Хипо ни беше дал, открихме висока каменна стена. Табелката показваше, че къщата се намира отвъд оградата. На ръждясалата метална порта висеше отключен катинар. Хари излезе от колата и отвори портата.
Тухлена алея, покрита с мъх, разделяше буренясалата морава на две. В дъното се виждаше къщата, изградена от тухли, камък и дърво. Покривът беше покрит със стари дървени плочи. Не беше палат, но не беше и съборетина.
С Хари спряхме за момент, загледани в тъмните прозорци. Те гледаха към нас и не разкриваха нищо.
— Прилича на клуб, в който се събират запалени ловджии — отбеляза Хари.
Беше права. Цялото място приличаше на ловна хижа.
— Готова ли си?
Тя кимна. Откакто беше станала тази сутрин, беше необикновено тиха. Като изключим краткия ни разговор относно непоносимостта й към бикините, изобщо не бяхме разговаряли. Предполагам, че се бе върнала към спомените си за Обелин. Подготвяше се за срещата с обезобразената жена. Аз вече го бях направила.
Излязохме от колата и мълчаливо тръгнахме към къщата.
През нощта се бяха събрали облаци, тежки, напоени с влага. Утрото предвещаваше дъжд.
Не открих звънец, затова почуках на вратата. Беше направена от тъмен дъб, зад матовото стъкло не се забелязваха никакви признаци на живот.
Никой не отвори.
Почуках отново, този път по стъклото. Пръстите ми издадоха остър звук — рат-а-тат-тат. Отново никой не отвори.
Една чайка се спусна над главите ни и пронизително съобщи новината за идващата буря.
Хари залепи лицето си за стъклото.
— Няма никакво движение вътре — каза тя.
— Може би обича да си поспива до късно.
Хари се изправи и се обърна към мен.
— Като знам какъв ни е късметът, сигурно е в Уичита Фолз.
— Защо Обелин ще ходи в Уичита Фолз?
— Защо изобщо някой ходи в Уичита Фолз?
Огледах се. Наоколо нямаше друга постройка.
— Ще проверя отзад.
— Ще държа предната врата под наблюдение, сър — козирува Хари и свали от рамото си чантата, която приличаше на дисаги.
Тя падна до краката й и издаде тъп звук.
Слязох от верандата и завих надясно, за да заобиколя.
Отзад, по цялата дължина на къщата, имаше каменна площадка. В далечния й край, залепено за постройката, се намираше другото крило на сградата. То оставаше невидимо, когато човек застане пред входната врата. В сравнение с останалата част това крило изглеждаше по-ново, боята му беше по-свежа. Чудех се дали точно там бе избухнал пожарът.
На площадката имаше градински мебели и няколко шезлонга. Всички бяха празни. Качих се, прекосих я и надникнах през двойната стъклена врата.
Стандартно кухненско обзавеждане. Чамова маса и столове с облегалки за ръцете. Часовник с кукувичка и махало, приличащо на опашка.
Барплот. Ножче, хартиена салфетка и обелка от ябълка.
Усетих, че нервите ми се опъват.
Явно е тук!
Обърнах се.
В другия край на поляната се намираше малка, подобна на беседка постройка. Отвъд нея се виждаше бурното оловносиво море. Предположих, че това е част от залива Сейнт Лорънс.