— Чака пред входната врата.
Загледа се някъде зад мен. Предполагам, че пред очите й бяха отдавна отминали събития. След това каза:
— Отиди при нея. Ще ви отворя да влезете.
След като отключи не по-малко от сто ключалки, Обелин ни пусна да влезем във фоайето, което водеше към широк хол в средата на къщата. Светлината преминаваше през матовите прозорци и голямото празно пространство бе съвсем слабо осветено.
В дъното забелязах богато резбовано дървено стълбище. От тавана висеше полилей в стил Луи не-знам-кой-си. В хола имаше боядисани дървени пейки, целите покрити с резба и други предмети, типични за северозападното тихоокеанско крайбрежие.
На някои места по тапета с флорални мотиви се забелязваха по-ярки розови и зелени правоъгълници, очевидно картините и портретите, които са висели там, са били преместени. Подът беше покрит с огромен стар персийски килим, който сигурно струваше повече от целия ми апартамент.
Сега Обелин беше увила шала под брадичката си и го беше завързала отзад на врата си. Като я погледнеш отблизо, ставаше съвсем ясно защо го прави. Десният й клепач висеше, а дясната й буза приличаше на покрит с мехури мрамор.
Неволно отместих поглед. Попитах се как бих се чувствала, ако аз бях цялата в белези, а тя беше моята гостенка, която не бях виждала от много години.
Хари каза: „здрасти“. Обелин отвърна: „bonjour“. И двете бяха сдържани. Не се докоснаха. Знам, че Хари изпитваше същото състрадание и мъка като мен.
Обелин ни покани да я последваме. Хари тръгна след нея, като се озърташе на всички страни. Аз вървях най-отзад.
От двете страни на хола имаше големи плъзгащи се врати, които скриваха стаите зад тях. Зад стълбището имаше още врати, които водеха към други помещения и килери. Над всяка една от тях висеше малко разпятие.
Очевидно архитектът не е имал за задача да построи къщата така, че човек да се чувства близо до природата. Малката гостна, в която влязохме, беше съвсем мрачна не само поради липсата на остъклени пространства. Всички прозорци бяха покрити с капаци. Две месингови настолни лампи хвърляха съвсем слаба светлина.
— S’il vous plait!22
Покани ни да седнем на едно двуместно канапе, покрито със златисто кадифе.
Ние с Хари седнахме. Обелин се разположи в дълбоко кресло в далечния край на стаята, придърпа ръкавите си така, че да скрият китките й, скръсти ръце и ги сложи в скута си.
— Хари и Темпи. — Имената ни прозвучаха странно на диалекта шиак.
— Имаш прекрасен дом — започнах съвсем непринудено. — А колоните с резбованите тотеми са наистина много впечатляващи. Вярно ли е предположението ми, че беседката някога е била сауна?
— Свекър ми имаше един служител, който много се увличаше по индианско изкуство. Този човек живя тук дълги години.
— Конструкцията е необичайна.
— Мъжът беше… — спря, очевидно търсеше думата, — необичаен.
— Забелязах резбованите пейки във фоайето. Имаш ли много подобни мебели?
— Имам някои. Когато свекър ми почина, съпругът ми уволни този човек. Не се разделиха с добри чувства един към друг.
— Съжалявам, винаги е трудно при такива ситуации.
— Въпреки това трябваше да бъде уволнен.
До мен Хари се изкашля.
— Наистина съжалявам, че бракът ти не е бил сполучлив — казах го с възможно най-приятелския тон.
— Значи си чула историята.
— Част от нея.
— Бях на шестнайсет, бях бедна и нямах голям избор. — Тя изтръска нещо от полата си със здравата си ръка. — Дейвид смяташе, че съм красива. Женитбата беше някакъв изход. Преди толкова много години.
По дяволите любезностите! Насочих се направо към въпроса, заради който бях дошла тук.
— Обелин, къде отидохте?
Знаеше какво я питам.
— Тук, разбира се.
— Никога вече не дойдохте в Поулиз Айлънд.
— Мама се разболя.
— Така изведнъж?
— Имаше нужда от грижи.
Този отговор не беше особено точен.
Питах се от какво точно беше починала Лорет. Премълчах въпроса си.
— Тръгнахте си, без да се сбогувате. Леля Юфеми и чичо Фидел отказаха да ни кажат каквото и да е. Сестра ти спря да ми пише. Много от писмата се върнаха неразпечатани.
— Еванджелин отиде да живее при дядо Ландри.
— Никой ли не й препращаше писмата?
— Беше далече извън града. Знаеш какви са пощите.
— Защо се премести?