Въпреки тъгата, която изпитвах заради Обелин, Райън и мъртвите и изчезналите момичета, не можех да не се усмихвам. Ентусиазмът на Хари да открием Еванджелин беше по-голям дори от моя. Докато седях на масата и слушах как въодушевено крои планове, осъзнах колко много обичам малката си сестра. Радвам се, че дойде при мен.
Когато излязохме от ресторанта, видяхме двама мъже да се мотаят около шевролета ни.
— Я ги виж тези двамата, съвсем като героите от комедийното шоу на Чийч и Чонг.
— Шът!
— Трябва да признаеш, че въобще не приличат на кандидати за корицата на модно мъжко списание.
Хари беше права. Бяха облечени от главата до петите в дънкови дрехи, носеха ботуши и черни вратовръзки. Изглежда, за тях личната хигиена не беше особено важно нещо. Въпреки че беше облачно, и двамата носеха черни очила.
— Обаче са истински мъжаги.
— Остави ме аз да се оправям.
Не исках Хари да започне да дразни или да прелъстява местните ергени.
— Bonjour — усмихнах се и им показах ключовете.
Чийч и Чонг продължиха да подпират дупетата си на шевролета.
— Извинявайте, но колата ни трябва — казах го закачливо и дружелюбно.
— Добра машина.
— Благодаря.
Когато приближих до шофьорската врата, Чонг протегна ръка и ми препречи пътя.
— Прибери си ръцете, приятелче. — Тонът на Хари въобще не беше дружелюбен.
Отстъпих назад, хвърлих намръщен поглед към Чонг и повторих думите си, този път на френски. Въпреки това мъжете не помръднаха.
— Какъв ви е проблемът, момчета? — Хари гледаше Чийч и Чонг свирепо, беше сложила ръце на кръста.
Чонг се усмихна, наблюдаваше я през черните си очила.
— Eh, mon chouchou23. Това е голяма кола за такива малки момичета.
Говореше английски с шиак диалект.
И двете с Хари замълчахме.
— Приятелки ли сте на Обелин Ландри?
— Не е твоя работа! — Хари беше войнствено настроена.
— Приятелки сме от детинство — обадих се аз, като се опитах да разведря ситуацията.
— Не е ли жалко това, което се случи с нея. — Черните очила на Чонг бяха обърнати към мен.
Не отговорих.
— Отместете дебелите си задници от колата веднага, за да можем със сестра ми да тръгнем.
Присвих очи, исках със знак да й кажа „спокойно“. Хари нацупи устни, скръсти ръце и ги изгледа накриво.
— Госпожа Ландри добре ли е?
— Да — отвърнах хладно.
— И сигурно твърди, че Бастараш е ужасно копеле.
Не отговорих.
Чийч се отдръпна от капака на колата. Чонг го последва.
— Приятно пътуване обратно до Монреал, дами.
За разлика от партньора си Чийч говореше английски.
Хари понечи да каже нещо. Направих й знак да мълчи. Чийч се качи на тротоара, сви палеца и показалеца си във формата на пистолет и ги насочи към нас.
— И внимавайте с тази прекрасна кола.
Когато тръгнахме, хвърлих поглед в огледалото за обратно виждане. Мъжете все още стояха на тротоара и гледаха след нас.
Докато пътувахме със самолета, с Хари разговаряхме за Обелин и обсъждахме срещата си с Чийч и Чонг.
— Смотаняци, които се правят на много важни.
— Не съм съвсем сигурна, че е така — отговорих аз.
— Сигурна съм, че най-голямото им забавление е да правят пръдливи звуци под мишниците си.
Не бях много убедена, че нещата са толкова прости.
Мъжете бяха съвсем наясно, че бяхме посетили Обелин. Знаеха също така, че идваме от Монреал. Откъде го знаеха? Проследили ли ни бяха? С последните си думи Чийч ни заплашваше или просто се правеше на мъжкар? Не споделих мислите си с Хари. Не исках да я тревожа.
Когато се прибрахме в апартамента, Бърди отказа да се появи, очевидно се цупеше, че сме го оставили сам. Докато разопаковах багажа си, Хари се провикна от другата стая:
— Тази птица да не е фен на групата „Корн“?
— Защо, какво каза?
— Не ти трябва да знаеш.
Въпреки че саркастичните забележки на Чарли нямаха край, винаги оставах учудена колко много неща знае. Точно пренасях клетката му в трапезарията, и мобилният ми телефон иззвъня.