Выбрать главу

Оставих клетката и погледнах дисплея. Номерът не беше изписан.

Отговорих.

— Как вървят нещата? — Райън звучеше уморено.

— Добре — отговорих съвсем неопределено.

— Имаш ли малко време?

— Изчакай.

— Нуждаеш ли се от още нещо? — обърнах се към Хари.

— Райън ли е? — прошепна тя.

Кимнах.

— Чудесно! — размаха тя радостно ръце.

Поклатих глава, отидох в спалнята си и затворих вратата.

— Ти слушаш ли групата „Корн“? — попитах го аз.

— Коя?

— А „Блек Айд Пийс“?

— Не. Защо?

— Няма значение.

— Сама ли си в апартамента?

Райън наистина си го биваше. Две запитвания в един най-обикновен въпрос. Вкъщи ли съм? Има ли някой при мен?

— Хари е тук.

— Неочаквано посещение? — Запитване номер три.

— Разделила се е със съпруга си.

Чух как пое дълбоко въздух и после бавно издиша. Пушеше. Значи нещо го тревожеше. Или беше ядосан. Приготвих се да изслушам тирадата му относно посещението ми в Тракади. Такава обаче не последва.

— Имам нужда от помощта ти.

Не отговорих.

— Получихме съдебно разпореждане и претърсихме студиото на Кормиер. Цял ден се бъхтехме и прегледахме едва една-осма от папките в шкафовете му. Години наред е трупал боклуци.

— Искаш да кажеш, че не пази снимковия материал в дигитален формат?

— Този глупак се мисли за Ансел Адамс. Твърди, че дигиталното изображение не е така безплътно и ефирно като изображението на филмовата лента. Използва фотоапарат „Хаселблад“, какъвто не се произвежда от осемдесетте години. И най-вероятно е прекалено тъп, за да се справи със съвременните технологии.

— И други фотографи работят като него.

— Кормиер прави предимно портретни снимки. Двойки. Домашни любимци. Има портрети на много жени. Ефектни фотографии. Нали се сещаш, с тежък грим и сложни прически.

— Аха.

— Трябва и ти да опиташ нещо подобно. Може би с наметка от щраусови пера.

— Това ли се обади да ми кажеш?

— Кормиер е правил и снимки на деца. Има стотици такива.

— На Фийби Джейн Куинси?

— Не сме открили засега.

— На Кели Сикард?

— Не.

Не попитах за Клодин Клоке или Ан Жиарден.

Райън пое тютюневия дим и после бавно го изпусна. Все още чаках да разбера защо точно ми се е обадил.

— Искам да погледнеш детските снимки. Виж дали можеш да разпознаеш някое от изчезналите деца. Или хлапето, което откриха в реката близо до Дорвал.

— Нейната снимка беше разпространена през 2001, когато откриха трупа.

— Снимката беше направена след аутопсията. Хората просто отказват да гледат такива неща.

Райън беше прав. Виждала съм и двата противоположни варианта. Някои разпознават труп, който се оказва, че не е на техен роднина, а други не успяват да разпознаят дори и най-близките си.

— Ти разбираш от костна структура — продължи Райън. — Имам предвид лицевата структура. Ако попаднеш на снимка на момиче, което ти прилича на някое от изчезналите, или на някой от неидентифицираните трупове, тогава ще можеш да направиш това, което правите със записите от наблюдателните камери.

Райън имаше предвид една техника, при която образите на заподозрения и на извършителя на престъплението, запечатан на камерата, се сравняват метрично. Правят се измервания между две важни анатомични точки, изчисляват се съотношенията и се преценява каква е статистическата вероятност арестуваният заподозрян и извършителят да са едно и също лице.

— Антропометрично сравнение.

— Да.

— Можем да опитаме. Освен това мога да прегледам и за възстановката на лицето, която направихме на момичето, извадено от река Де Мил Ил.

— Ще те взема в осем.

— Наистина ли смяташ, че Кормиер е замесен?

— Има нещо много съмнително в този тип.

— Ами къщата му?

— Съдията каза, че ако открием в студиото му нещо свързано с момичетата, ще издаде заповед за обиск и на дома му.

Отворих вратата на спалнята. Хари уж по случайност минаваше покрай нея.

— Ето веществените ти доказателства.

Подаде ми чантата си. Направи го прекалено бързо.

— Много явно го правиш.

— Да не искаш да кажеш, че подслушвам?

— Ще донеса запечатващи се пликове.

Когато се върнах от кухнята, заварих Хари да седи с кръстосани крака на леглото ми. Нахлузих плика върху ръката си и така извадих кутийката от „Спрайт“ от чантата й. След това направих същото и със салфетката.