— Чарли цитира Бъди Гай. — Сините като метличина очи се обърнаха към мен. — Явно си пада по блуса.
— Чарли е какаду и от клюна му излизат неприлични приказки. — Гласът ми звучеше строго. — Използваш ли диска за обучението му?
— Най-редовно. — Самата невинност. — Нали така, приятел?
В знак на съгласие Чарли изсвири нещо от една детска песничка.
— Запомнил е думи от песните на „Корн“ — заявих аз.
— Казах ти вече, не слушам „Корн“.
— Някой ги слуша.
Настъпи неудобно мълчание. Райън започна да подръпва носа си и отвърна поглед.
Нещо прищрака в ума ми.
Нови дискове. Нови музикални предпочитания. Лутиша вече се беше преместила при Райън. Чудех се откога са заедно.
— Да тръгваме — казах аз, мъката тежеше в стомаха ми като олово.
Студиото на Кормиер се намираше в триетажна тухлена сграда на ъгъла на „Сейнт-Лорен“ и „Рашел“. Първият етаж беше нает от зъболекар на име Бриго. Наемателят на третия етаж предлагаше нещо, което, за да разбереш какво е, трябваше да можеш да четеш на китайски.
Райън забеляза, че разглеждам табелката внимателно.
— Хо. Прави акупунктура и Туй На.
— Какво е Туй На?
— Надявах се ти да ми обясниш.
Когато с Райън се изкачихме на втория етаж, видяхме, че Хипо вече отключва студиото на Кормиер. До краката си беше оставил картонена табличка, на която имаше бял хартиен плик и три захлупени пластмасови чашки.
По време на краткото ми отсъствие, докато бях в Ню Бранзуик, жегата продължаваше все така да упорства. На малката стълбищна площадка беше ужасно горещо. Въздухът миришеше на прах и плесен.
Хипо отвори вратата, извади носна кърпа от джоба си и избърса потта от лицето си. След това ме погледна.
— Уморена ли си от пътуването? — Това не беше приятелски въпрос.
Без да изчака отговора ми, клекна, вдигна табличката от протрития килим и изчезна навътре в апартамента.
— Какво значеше всичко това? — попита Райън.
Поклатих глава.
Бях позвънила на Хипо от летището в Монктон, обаче не на тръгване, а при пристигането. Очевидно никак не беше очарован от постъпката ни. Накара ме да му опиша подробно Чийч и Чонг, след това рязко ми затвори телефона.
Една от спалните изпълняваше ролята на офис, другата беше изцяло складово помещение. Предполагам, че общо в двете стаи имаше около четирийсет шкафа с папки.
Явно Кормиер правеше снимките в голямото помещение, предназначено за хол и трапезария. Покрай стената бяха подредени различни фотографски приспособления. Осветителни тела. Завеси, които служат за фон. Големи цветни парчета пластмаса.
Голямата баня беше превърната в тъмна стая. Изглежда, слабата парлива миризма, която се долавяше в апартамента, идваше от там. Машите за къдрене, сешоарите и осветените огледала подсказваха, че малката баня се използва за съблекалня и гримьорна.
Малката кухня беше запазила първоначалното си предназначение. Там изядохме лепкавите кифли, изпихме кафето и обсъдихме стратегията си.
— По каква система са организирани шкафовете? — попитах аз.
— Имат чекмеджета. Всяко чекмедже е пълно с папки.
Райън повдигна учудено вежди, когато долови сарказма на Хипо, но не каза нищо.
— Папките по азбучен ред по името на клиента ли са? Или са подредени по дати? Или по категория? — Говорех търпеливо, като родител на подигравателен тийнейджър.
— По моя преценка системата на Кормиер работи така. Свършена работа. Платено. Натикано в чекмеджето. — Дрезгавият му глас звучеше хладно.
— Значи е отделял платените от неплатените сметки, така ли?
— Сложно, нали? — Хипо се протегна за трета лепкава кифла. — Може би трябва да попътуваш със самолет, за да го схванеш.
Райън се намеси:
— Кормиер държи на бюрото си папките с неплатените сметки. Като изключим това, не спазва никаква система при подреждане на шкафовете.
— Все пак папките трябва да са подредени по някаква приблизителна хронология, не е ли така?
— Не е точно така — отвърна Райън. — Най-вероятно по някое време Кормиер е прехвърлил материали отнякъде другаде. Изглежда, просто е напъхал всичко по чекмеджетата.
В крайна сметка стратегията, която разработихме, беше следната. Избираш един шкаф. Започваш да преглеждаш съдържанието му от горе надолу, отпред назад. Вадиш всички папки, в които има снимки на млади жени.