— Още утре ще изпратя ДНК-пробите.
— Дали следователят ще е готов да плати?
— Ако не е, ще платя от собствения си джоб.
— Значи според теб скелетът е на тринайсет-четиринайсетгодишно момиче.
— Детето е било болно. Може и да греша, ако заболяването е забавило развитието.
— Но Обелин ти е казала, че сестра й е била здрава.
— Да — съгласих се аз. — Така е.
В пет и петнайсет извадих последната купчина папки от дъното на най-долното чекмедже на осемнайсетия ми за деня шкаф.
Снимките в първата папка излъчваха сексапил. Клари Уелш. Нацупени устни. Тупирана коса. Дълбоко деколте.
Втората папка беше на момченце. Кристофър Рутиер. На колело с три колела. На люлка. Прегръща плюшена играчка Йори.
Третата папка съдържаше снимки на една двойка. Алън Турнике и Памела Райнър. Хванати за ръце. На листа с данни за клиента пишеше 24 юли 1984.
Къде бях през лятото на осемдесет и четвърта? В Чикаго. Омъжена за Пийт. Грижех се за Кати. Завършвах доктората си в университета „Нортуестърн“. На следващата година Пийт се премести в друга юридическа фирма и отидохме да живеем в Шарлот. У дома. Започнах да работя във факултета в университета на Северна Каролина в Шарлот.
Погледът ми попадна върху двойната редица от сиви метални шкафове. Почувствах се съкрушена. Не само от мисълта, че трябва да преровя това огромно хранилище на човешки истории, но и от всичко останало. От мъртвите и изчезнали момичета. От скелета, който наричах момичето на Хипо. От Еванджелин и Обелин. От Пийт и Самър. От Райън и Лутиша.
Най-вече от Райън и Лутиша.
Стегни се, Бренан. Бяхте колеги, преди да станете любовници. Все още сте колеги. Има нужда от професионалния ти опит. Ако някой умишлено е наранил онези момичета, то ти трябва да помогнеш да заловят копелето. Никой не се интересува от личния ти живот.
Отворих следващата папка.
20
На етикета беше надраскано името Кити Стенли.
Кити Стенли беше вперила поглед в обектива. Над сините й очи тежаха необичайно дълги мигли. Светлокестенявите къдрици се подаваха под широкополата шапка, нахлупена ниско на челото й.
На някои от снимките беше седнала, обгърнала облегалката на стола и положила глава върху ръцете си. На други лежеше по корем, сплела пръстите си и подпряла глава на тях, вдигнала крака и кръстосала глезените си. На други снимки се виждаше лицето й в едър план.
Напрегнато изражение. Плътни прави вежди.
Усетих как адреналинът ми се покачва. Отворих плика с веществените доказателства, избрах една от снимките и я поставих до негативите на Кормиер. Образите бяха толкова малки, че ми беше трудно да преценя.
Махнах всичко от скута си и взех лупата, която се намираше върху един от шкафовете. Започнах да сравнявам лицата, гледайки ги през увеличителното стъкло.
Кели Сикард. Изчезнало момиче номер едно, според класификацията на Райън. Беше живяла с родителите си в Розмер и беше изчезнала през 1997 година, след като излязла да пийне с приятели.
Кити Стенли.
Кели Сикард.
И двете имаха сини очи, светлокестенява коса и вежди като на Брук Шийлдс.
Кели Сикард е била на осемнайсет, когато е изчезнала, Кити Стенли изглеждаше около шестнайсетгодишна.
Прегледах негативите. Нямаше дата.
Кели Сикард.
Кити Стенли.
Напред-назад. Напред-назад.
След като дълго време внимателно разглеждах лицата, най-накрая се убедих. Въпреки че осветлението и фокусното разстояние бяха различни, и двете момичета имаха високи скули, малко разстояние между очите, дълга горна устна, широка челюст и остра брадичка. Нямах нужда от дебеломер и компютър. Кити Стенли и Кели Сикард бяха едно и също лице.
Сикард изглеждаше толкова малка. Искаше ми се да мога да се обърна към нея и да й кажа нещо. Да я попитам защо е дошла на това ужасно място, за да позира за този човек. Да я попитам какво се бе случило с нея след това. Отишла ли е в Ню Йорк, за да последва мечтата си? Или е била убита?
И защо е това измислено име? Дали Сикард беше наела Кормиер, без родителите й да са знаели за това? Излъгала е за името си? А за възрастта си?
— Открих Сикард. — Гласът ми беше страшно спокоен.
Хипо скочи на крака и с три крачки премина стаята. Подадох му лупата, снимките и негативите.
Той присви очи и се загледа в образите. Наистина имаше нужда от душ.