— Райън! — извика през рамо. — Бързо ела тук.
Райън се появи веднага. Хипо му подаде лупата и снимките.
Райън внимателно огледа образите. Нямаше да е лошо и той да посети банята.
— Това е Сикард, нали? — обърна се той към мен.
Кимнах.
— Сигурна ли си?
— Сигурна съм.
Райън набра някакъв номер на мобилния си телефон. Чух далечен глас. Райън спомена женско име — знаех, че това е прокурорът. Настъпи мълчание, след това се чу друг глас.
Райън се представи и премина направо към същността на въпроса:
— Кормиер е фотографирал Кели Сикард.
Последва някакъв отговор.
— Няма дата. Изглежда е било година-две, преди да изчезне.
Гласът каза още нещо.
Райън обърна поглед към мен.
— Да, сигурен съм.
В седем часа вече бяхме прегледали половината от папките на Кормиер. Тримата приличахме на Дороти, Страхливия лъв и Плашилото. Бяхме потни, мръсни и обезсърчени.
Освен това бяхме напълно изтощени.
Райън ме закара до вкъщи. Пътувахме мълчаливо, разменихме само няколко реплики за Кормиер и за посещението ми в Тракади. Не споменахме нито Чарли, нито „Корн“, нито Лутиша.
В миналото с Райън обичахме да играем на играта „Кой каза това?“. Надпреварвахме се, като цитирахме малко известни откъси и карахме другия да отгатне откъде са. Знам, че звучи шантаво. Но и двамата обичаме да се състезаваме.
Едно изречение се беше набило в главата ми. „Фактите не престават да съществуват само защото не им обръщаме внимание.“
Олдъс Хъксли.
Точка за теб, Бренан.
Задоволих се с поздравленията, които сама си поднесох. Райън тъкмо паркираше, когато телефонът му иззвъня. Имахме заповед за обиск в дома на Кормиер.
Дали исках да участвам още утре?
Разбира се. Но първо трябва да мина през лабораторията. Ще отида с моята кола.
Райън ми даде адреса.
Влязох в апартамента си и ме блъсна миризмата на готвено. Кимион, лук и чили. Хари приготвяше специалитета си. Не точно от това имах нужда, след като бях прекарала целия ден в горещото като пещ студио.
Поздравих я от вратата. Хари потвърди, че за вечеря е приготвила чили „Сан Антонио“.
Изпъшках безмълвно и се отправих към банята.
Все пак чилито на Хари имаше терапевтичен ефект. Определено по време на вечерята успях да изхвърля токсините, които не бяха излезли с потта ми в студиото на Кормиер.
Хари беше много въодушевена от книгата със стихове. Признавам, че бях впечатлена от това, което беше успяла да постигне.
— Права беше. Издателска къща „О’Конър“ издава творбите на отчаяни автори, които са готови да се самофинансират. Това е семеен бизнес, притежаван и ръководен от съпрузи на име О’Конър.
— Фланъри и съпругът й.
Хари се ококори.
— Познаваш ли ги?
Аз се ококорих още повече.
— Измисляш си. Да не искаш да кажеш, че тази жена е кръстена на името на писателката Фланъри О’Конър?
Хари поклати глава.
— Не, казва се така, след като се е омъжила. Фланъри и Майкъл О’Конър. Офисът им е бил в Монктон. Печатането и подвързването е ставало някъде другаде.
Хари поръси чилито си с цяла шепа настърган чедър.
— Очевидно самиздатът не се е оказал толкова печелившо предприятие, колкото семейство О’Конър са предполагали. Издателската къща е била закрита, след като е произвела огромното количество от деветдесет и четири книги, наръчници и памфлети. Искаш ли салата?
Подадох чинията си. Хари я напълни.
— Чилито има нужда от сметана.
Очевидно мисълта на Хари беше избързала по време на престоя й в кухнята. Когато се върна, историята явно беше една-две глави по-напред.
— От тях двайсет и две отговарят.
— На какво отговорят?
— Двайсет и два са сборници с поезия.
— Стига де! Не ми казвай, че си успяла да откриеш имената на авторите.
Хари поклати глава.
— Не, но знам къде да открия Фланъри О’Конър. Живее в Торонто, работи за рекламна агенция. Обадих се и й оставих съобщение. Ще се обадя отново след вечеря.
— Откъде разбра всичко това?
— От книгите, Темпи. Нали говорим за книги. А кой разбира от книги?
Предположих, че това е реторичен въпрос.
— Библиотекарите, ето кой. Разбира се, библиотеките тук се наричат bibliotheques. Обаче аз успях да открия една, чийто сайт беше на добрия стар английски език. Имаше списък на хората, които работят там, с имената, имейл адресите и телефонните им номера. Не можеш да си представиш какво стана, когато се обадих в отдел „Справки“.