— Хвърляш се като риба на сухо.
— Не мога да си спомня как изглеждаше Еванджелин. Наистина не мога.
— Затова ли не можеш да заспиш?
— Точно в момента това ме държи будна.
— Чакай.
Върна се след минута. Беше притиснала до гърдите си някаква голяма зелена книга.
— Пазих го, за да ти го дам накрая, като подарък за домакинята, но и сега моментът е подходящ.
Хари седна на леглото до мен.
— Съзнаваш ли, че сестра ти е най-великият шампион в цялата писана история на създаването на споменици.
— Споменици?
— Ти никога ли не си чувала за правенето на споменици? — попита тя с престорено учудване. — Поклатих глава. — Правенето на споменици е най-великото нещо. Поне в Тексас. А аз съм истинска звезда в това изкуство.
— И какво правиш, лепиш разни работи ли?
Хари ме погледна толкова гневно, че чак ме изплаши.
— Не просто разни работи, Темпи! А такива, които ти напомнят за нещо. И не ги лепиш просто където ти попадне. Всяка страница е произведение на изкуството.
— Не знаех.
— Темперанс Дийсий Бренан. — Гласът й звучеше драматично като на телевизионния говорител Ралф Едуардс. — Това е твоят живот! — И тя отвори споменика. — Можеш да отдадеш заслужено внимание на ранните години от живота си, когато намериш за удобно.
Хари прехвърли няколко страници и постави произведението си в скута ми.
И ето ни нас, загорели, боси, присвивахме очи срещу слънцето.
До старата снимка Хари беше написала „Десети рожден ден“. Освен нас с Еванджелин, на страницата имаше още: снимка на къщата на баба, салфетка от рибен ресторант в Поулиз Айлънд и билет от лунапарка „Веселият делфин“ на Мъртъл Бийч. Плосък морски таралеж и лепенки с делфини довършваха артистичното произведение.
— Хари, това страшно ми харесва — прегърнах я. — Наистина много ми харесва. Благодаря ти.
— Не се размеквай — изправи се Хари. — Хайде сега, поспи. Райън може да е измамник и говедо, но въпреки това е сладур. Така че утре сутринта трябва да бъдеш във форма.
Изгледах я толкова гневно, че дори тя можеше да ми завиди.
Дълго време се вглеждах в лицето на Еванджелин, преди да загася лампата. Черна къдрава коса. Изразителен, леко гърбав нос. Нежни устни и дяволито изплезен език.
Нямах никаква представа дали отново ще видя това лице.
21
Не знам какво точно очаквах. Да се плесна по челото? Божие откровение? Ако е така, то останах разочарована от самата себе си.
Освен явните доказателства за наличие на заболяване, не открих нищо друго в костите на момичето на Хипо, което да ме накара да променя първоначалната си преценка, но и нищо, което да изключи възможността тя да е на шестнайсет години. Причината за патологичните изменения в скелета все още ме озадачаваше.
В девет часа позвъних на една частна лаборатория във Виржиния, която прави ДНК-анализи. Лошата новина: цените бяха скочили неимоверно много в сравнение с последния път, когато бях използвала услугите им. Добрата новина: имах право като частно лице да дам проби за изследване.
След като разпечатах и попълних необходимия формуляр, опаковах кутийката от „Спрайт“, кърпичките, един мъдрец и материал от дясната бедрена кост на момичето. След това отидох да потърся Ламанш.
Шефът ме изслуша, подпрял брадичка на пръстите си. Еванджелин. Обелин. Агент Тике. Братята Уейлън. Заложната къща на Джери О’Дрискол. Том Джунс.
Ламанш ми зададе няколко въпроса, за да си доизясни нещата. Аз отговорих. После се обади на следователя.
Хипо се оказа прав. Нямаше да стане.
Съобщих на Ламанш какво възнамерявам да направя. Съгласи се неохотно да ми позволи да платя за тестовете от джоба си.
Съобщи ми, че има нов случай за мен. Нищо спешно. Близо до Жонкиер са били открити дълги кости. Вероятно са останки от старо гробище.
Информира ме за развитието по случая със семейство Дьосе. Заключението на психиатъра беше, че Теодор е психически непълноценен. Тъй като не можеше да се определи причината за смъртта нито на Дороте, нито на Женвиев, никакви обвинения не бяха повдигнати.
Описах му в най-общи линии случаите, по които работеха Хипо и Райън, и обясних какво е участието ми в тях. Изчезналите Кели Сикард, Клодин Клоке и Ан Жиарден. Неидентифицираните трупове от река Де Мил Ил, Дорвал и река Лак де дьо Монтан. Докато обяснявах каква е възможната връзка с Фийби Джейн Куинси, телефонът иззвъня.