Выбрать главу

— Разрешението за обиск включва ли и компютъра? — извиках аз.

— Да. — Райън излезе от спалнята и дойде при мен. — Когато дойдох, прекарах няколко часа, ровейки из компютъра му.

— Кормиер не използва ли парола?

— Умникът използва собственото си фамилно име.

Отдръпнах се. Райън седна и натисна няколко клавиша. Прозвуча мелодийка, екранът се промени и се появи обичайният десктоп на „Уиндоус“. Картинката на екрана представляваше пейзаж на града, заснет през нощта от Монт Роял. Снимката беше добра. Попитах се дали Кормиер я беше правил.

Разпознах повечето от иконите. Уърд. HP Директор. Уин Чип. Адобе Фотошоп. Останалите ми бяха непознати.

Райън кликна с десния бутон на мишката върху старта, след това отвори „Експлоръра“ и отиде на „Моите документи“. Списък с файлове и дати запълни екрана. Кореспонденция. Разходи. Покупки по интернет. Моите албуми. Моите архиви. Моите електронни книги. Моята музика. Моите снимки. Моите видеоклипове. Предстоящи събития.

— Проверих всяка папка, всеки файл. Проследих, доколкото можах, какво е правил в интернет. Не съм специалист, но ми се струва, че всичко е напълно безобидно.

— Може би Кормиер е чист.

— Може би. — Райън не беше никак убеден.

— Може би е точно такъв, какъвто изглежда.

— И какъв е той?

— Второкласен фотограф с първокласен компютър.

— Аха.

— Може би до такава степен не разбира от техника, че продавачът го е убедил да купи нещо много по-добро от това, от което наистина се нуждае.

Райън поклати глава.

— Случва се — настоях аз.

— Cave canem.

— Пази се от кучето. Искаш да кажеш caveat emptor. Купувачът трябва да внимава. И двете са латински пословици, а не цитати.

Ужасно дълбоките сини очи се впиха в мен.

Усетих топлина в гърдите си. Райън стисна устни.

И двамата отместихме погледи.

— Обадих се в отдела за технологични престъпления — Райън смени темата. — Човекът ще пристигне всеки момент.

Като по даден знак човекът се появи на вратата. Оказа се, че е жена.

— Трафикът е ужасен! — Беше висока, слаба, с провиснала руса коса, която спешно се нуждаеше от фризьор. — Вече са затворили улиците заради подготовката за фестивала.

Международният джазов фестивал в Монреал се провежда в края на юни и началото на юли. Всяка година огромна част от центъра на града остава парализирана.

Жената подаде ръка на Райън.

— Соланж Лезьо.

Райън и Лезьо се ръкуваха.

Протегна ръка и към мен. Стисна ме толкова силно, че можеше да ми счупи костите.

— Това ли е компютърът?

Без да дочака отговор, Лезьо седна на стола, сложи си ръкавици и започна да натиска разни клавиши. Ние с Райън застанахме зад нея, за да виждаме по-добре монитора.

— Ще отнеме известно време — каза тя, без да вдигне поглед.

Права беше. И аз отказвах да работя, когато някой ми диша във врата.

Шанвие все още претърсваше спалнята. Пастьор беше отишъл в банята. Звуците, които издаваха, се чуваха в хола. Звук от удар на порцелан в порцелан при преместването на капака на тоалетното казанче. Изскърцване на вратата на аптечката. Потракване на хапчетата в пластмасов флакон.

Райън и аз сложихме ръкавици и решихме да започнем да претърсваме кухнята.

Вече бях прегледала съдържанието на хладилника, когато Лезьо каза нещо.

Райън остави шкафа с домакинските съдове и отиде при нея.

Аз продължих с работата си в кухнята.

На един от плотовете бяха подредени четири метални кутии. Отворих най-малката. Кафе на зърна. Разбърках ги с една лъжица, но не открих нищо интересно.

— В компютъра могат да се сложат няколко хард диска и така да се увеличи паметта му до един и половина терабайта.

Райън попита нещо. Лезьо му отговори.

Във втората кутия имаше кафява захар, сигурно останала от праисторически времена. Опитах се да поровя из нея. Ако вътре имаше скрито нещо, щеше да ми е необходима хидравлична бормашина, за да го открия.

Лезьо и Райън разговаряха в съседната стая. Заслушах се за момент.

— Един гигабайт е равен на един милиард байта. Един терабайт е равен на един трилион байта. Това е адски много. А този смотаняк не прави нищо друго, освен да сърфира из интернет и да пази няколко файла?

Отново се съсредоточих върху кутиите. В третата имаше бяла захар. И тук лъжицата ми не откри нищо интересно.