— Не е инженер. Не съхранява видеофайлове. Защо му е необходима тази огромна памет? — каза Лезьо.
— Може би е геймър? — предположи Райън.
— Не е.
Най-голямата кутия беше пълна с брашно. Беше прекалено дълбока и не можех да стигна до дъното й с лъжицата.
— И защо му е скенерът? — беше отново Лезьо.
— Дали не съхранява картини? — Райън.
— Не открих нито една.
Извадих от горния шкаф няколко купи, които влизаха една в друга, избрах най-голямата и прибрах останалите обратно.
Райън каза нещо. Лезьо отговори. Останалата част от разговора потъна в шума от потракването на чинии и чаши.
Взех кутията с две ръце и започнах да изсипвам брашното, като съсредоточих цялото си внимание върху това. Вдигна се бял облак, ръцете и лицето ми се покриха с брашно.
Щях да кихна.
Оставих кутията. Изчаках. Не кихнах.
Започнах отново да пресипвам брашното. Стигнах до половината. Три-четвърти.
Бях пресипала почти всичкото брашно, когато нещо изпадна в купата. Оставих кутията на плота и го разгледах.
Тъмно. Плоско. С големината на палеца ми.
Усетих, че ме обхваща вълнение.
Въпреки че беше увит в найлон, предметът ми беше познат.
22
Отидох бързо в спалнята. Държах изцапаните си с брашно ръце далече от тялото си.
— Откри ли нещо? — попита Шанвие.
— В една кутия. Ела и направи снимки на място, а след това провери за отпечатъци.
Шанвие ме последва обратно в кухнята. Надписа един етикет за веществени доказателства и засне купата от различни ъгли. Когато приключи, извадих предмета, чукнах го в ръба на купата и го поставих на плота.
Шанвие направи още снимки, след това провери за отпечатъци по външната страна на предмета. Нямаше. Завъртя пръст, искаше да ми каже да махна найлона. Започнах. В това време той заснемаше разопаковането на всеки няколко сантиметра.
След няколко минути върху плочките едно до друго лежаха пликче, парче найлон, дълго двайсет сантиметра, и продълговата флаш памет. По тях нямаше никакви отпечатъци.
— Открих нещо — извиках по посока на хола.
Райън дойде при нас. Повдигна вежда и избърса брашното от носа ми.
Присвих очи, исках да му внуша „не казвай нищо“. Подаде ми кърпа, след това огледа предметите, подредени до купата.
— Флашка — обясних аз. — Шестнайсет гигабайта.
— Огромна памет.
— На това нещо могат да се поберат държавните архиви.
Райън посочи към компютъра и каза да занеса флашката там. Шанвие отиде обратно в спалнята.
Подадох флашката на Лезьо. Тя натисна едно копче и накрайникът на USB се показа.
— Имаме ли разрешение за това?
Райън кимна.
Лезьо се протегна под масата и включи флашката в компютъра.
Чу се напевен звук и на екрана се появи прозорец, в който трябваше да се напише паролата.
— Опитай с Кормиер — предложи Райън.
Лезьо му хвърли такъв поглед, сякаш искаше да каже „не се шегувай“.
— Опитай.
Тя написа К-О-Р-М-И-Е-Р.
Екранът се промени. В нов прозорец се изписа, че преносимата памет е разпозната и че дискът съдържа повече от един вид информация.
— Ама че глупак! — изсумтя тя и натисна няколко клавиша.
Появиха се колонки с текст. Папки. Файлове. Дати.
Лезьо отвори един файл. След това още един. Ние с Райън се наведохме, за да виждаме по-добре екрана.
— Това ще отнеме известно време.
Както и преди, ни стана съвсем ясно какво иска да каже. Върнахме се в кухнята.
След като преровихме още няколко шкафа, пакет с корнфлейкс и кутия с бисквитки, Лезьо ни извика. Отидохме при нея.
— Добре. Ето какво мисля. На повърхността всичко изглежда абсолютно невинно. Данъци. Бизнес файлове. Но смятам, че този тип крие цял един слой информация в свободните места на флашката.
Сигурно с Райън сме погледнали глупаво.
— Някои от по-новите програми за закодиране създават привидна защита, а всъщност създават втори слой информация. В първия потребителят записва съвсем безобидни файлове. Данни за върнати данъци, делови контакти, изобщо информация, която всеки разумен човек не споделя с останалите. Вторият слой е тази част от диска, която е „скрита“ в празните места на флашката.
— Значи ето защо Кормиер използва съвсем елементарна парола за първия слой, просто тези файлове не го интересуват — предположих аз. — Те служат само за прикритие. За него е ценна информацията във втория слой.