Облегнах се назад, прочистих съзнанието си и потънах в спомени.
Буйни черни къдрици. Вирната брадичка. Небрежно отмятане на главата.
Отново нещо се въртеше в подсъзнанието ми…
Кожа с цвят на мед. Рижави лунички по изгорелия от слънцето нос.
Някакъв коментар…
Блестящи, зелени очи.
Някаква връзка ми се губеше…
Изразена, квадратна челюст.
Идея. Тревожеше ме…
Тънки, грациозни крайници. Едва оформени гърди.
Нещо, отнасящо се до патица…
И тогава съм потънала в сън.
В осем сутринта вече бях в кабинета си в Уилфред-Дером. Това щеше да е денят на многобройните прекъсвания.
Телефонът ми светеше като семафор на железопътен прелез. Прегледах съобщенията, но върнах обратно само едно от обажданията. Това на Франсис Съскинд, биоложката, специалист по аквакултури от университета „Макгил“.
Напълно бях забравила за пробите за диатоми, които бях взела от момичето, намерено в река Лак де дьо Монтан. Според Райън — неидентифициран труп номер три.
Съскинд отговори още при първото позвъняване:
— Доктор Бренан. Точно щях да ви се обадя отново. Ние с моите студенти сме много развълнувани относно това, което открихме.
— Споделили сте информацията със студентите си?
— Само с тези в последния курс, разбира се. Предизвикателството, което поставихте пред нас, ни се стори изключително заинтригуващо.
Предизвикателство? Заинтригуващо?
— Запозната ли сте с предмета на науката лимнология?
— И диатомите ли имат своя собствена логия?
Исках да прозвучи като шега.
Съскинд не се засмя.
— Диатомите принадлежат на класа Бацилариофице от Хризофита филум и са едноклетъчни растения, които могат да се наблюдават под микроскоп. Знаете ли, че тази група е толкова многобройна, че представлява най-богатия на кислород източник в атмосферата?
— Не знаех.
Започнах да си драскам.
— Нека да ви обясня процедурата. Първо събрахме по дванайсет проби от седем различни места по течението на реката и около река Лак де дьо Монтан, което всъщност е част от реката, и, разбира се, от Ил Бизар, близо до мястото, където е изваден трупът. Тези проби ни служеха за контролни при изследването на диатомите, взети от жертвата. Тези, които отделихме от пробите, които вие ни изпратихте. Частицата от костта и чорапа.
— Аха. — Нарисувах мидена черупка.
— На всяко от местата събирахме вода от различни хабитати. От коритото на реката. От брега на реката. От брега на езерото.
Добавих спиралите на черупката.
— При контролните проби установихме деветдесет и осем различни вида диатоми. Отделните групи много си приличат и в тях се наблюдават едни и същи видове диатоми.
Започнах да рисувам птица.
— Най-често срещаните видове са Навикула радиоза, Ахнан…
Има над десет хиляди вида диатоми. Заподозрях, че Съскинд се кани да ги изброи всичките, затова я прекъснах:
— Да оставим това, ще го прочета в писмения ви доклад.
— Разбира се. Така, нека да видим. Има различия в наличието и липсата на някои по-незначителни видове, както и различия в съотношението на доминиращите видове. Това не е неочаквано, като се има предвид разнообразието на микрохабитатите.
Добавих пера на опашката.
— В общи линии пробите могат да се разделят на три зони, в които се откриват отделните групи. Хабитат по талвега на реката, където дълбочината е над два метра и водата се движи относително бързо. Плитководен хабитат с дълбочина по-малко от два метра и относително слабо течение на реката. И хабитат по брега на реката или на езерото, над нивото на водата.
Око. Още малко пера.
— Може би трябва да обясня как статистически обработихме данните. Правим групов анализ, за да определим групите, които току-що ви описах. — Съскинд издаде нещо като крясък на гъска, предполагам, че беше смях. — Разбира се. Нали затова се нарича групов анализ.
Добавих клюн.
— За да сравним контролните проби с тези, взети от жертвата, използваме трансферна функция, наречена съвременна аналогова техника. Изчисляваме разликите между пробата от жертвата и най-близката по състав контролна проба, като използваме квадрата на разстоянието като коефициент на различието…