Изчезването на Еванджелин остави в мен голяма празнина, но когато постъпих в гимназията, спомените и скръбта изчезнаха.
Кевин. Татко. Еванджелин. Болката от тези три тежки загуби отзвуча, притъпена от отминалото време и изместена от ежедневните грижи.
Но от време на време тя се появява отново. Спомените се надигат и ме атакуват от засада.
3
От един час вече бях в Монреал, когато Ламанш ми телефонира. До този момент поредното ми пристигане през юни в току-що започналата да се топи тундра в Сейнт Лорънс вървеше като по вода.
Полетът от Шарлот и този, с който направих връзка от Филаделфия, пристигнаха навреме. Бърди почти не ми създаваше неприятности, мяукаше нервно само по време на излитане и кацане. Багажът се беше приземил заедно с мен. Когато пристигнах вкъщи, заварих апартамента си в относително добро състояние. Маздата запали при първото превъртане на ключа. Животът беше хубав.
Тогава обаче Ламанш позвъни на мобилния ми телефон.
— Темперанс?
Той единствен отказваше да използва много по-лесното за произнасяне Темпи, както ме наричаха всички останали. В устата на Ламанш името ми звучеше съвсем по парижки „Темперонс“.
— Oui9 — превключих веднага на френски.
— Къде си?
— В Монреал.
— Така си и помислих. Добре ли пътува?
— Както може да се очаква.
— Сега пътуването със самолет не е както едно време.
— Така е.
— Нали утре ще дойдеш рано?
Усетих напрежение в гласа на стария човек.
— Разбира се.
— Пристигна един случай, който е… сложен.
— Сложен?
— Най-добре да ти обясня, като се видим.
— В осем?
— C’est bon.
Затворих телефона и почувствах смътно безпокойство. Ламанш ми се обаждаше рядко. А когато го правеше, новините никога не бяха добри. Петима велосипедисти, изгорели като факли. Жена, открита удавена в басейна на някакъв сенатор. Четири трупа в място, което може да се достигне само с пълзене.
Ламанш е работил като съдебномедицински патолог от трийсет години, двайсет от които е ръководил нашия отдел по съдебна медицина. Знаеше, че по график трябва да се върна днес и още утре сутринта ще се явя в лабораторията. Какво можеше да е толкова сложно, че искаше да се увери още веднъж, че утре ще съм на работа?
Или толкова ужасно?
Докато разопаковах багажа си, пазарувах, подреждах хладилника и ядох салата Nicoise10, в главата ми се въртяха различни сценарии, кой от кой по-лош.
Легнах си и реших, че е по-добре утре да отида в седем и половина.
Едно от хубавите неща на пътуването със самолет е, че след това се чувстваш уморен. Въпреки опасенията си заспах още по време на новините в единайсет.
Утрото на следващия ден беше като излязло от рекламна туристическа брошура. Меко. Лек ветрец. Ясносиньо небе. Тъй като отдавна (не ми се ще да казвам точно откога) част от годината работя в Квебек, знаех, че времето няма да се задържи така за дълго. Искаше ми се да карам колело сред природата, да отида на излет в планината, да карам ролери по пътеката покрай канала Лашин.
Всичко друго, но не и да се сблъскам със „сложния“ проблем на Ламанш.
В седем и четирийсет и пет паркирах в Едифис Уилфред-Дером — Т-образно високо здание в работнически квартал, на изток от центъра. Ето как са организирани нещата:
Научната лаборатория по съдебна медицина — НЛСМ — е централна лаборатория по съдебна медицина за цялата провинция Квебек. Заемаме последните два етажа на сградата — дванайсети и тринайсети. Отделът на следователите се намира на десети и единайсети етаж. Моргата и залите за аутопсии са в мазето. Полицията на провинция Квебек — ППК — заема всички останали етажи.
Валидизирах картата си за достъп, минах през металната врата, влязох в асансьора, предназначен само за служители на ПЛСМ и следователи, валидизирах я отново и потеглих нагоре заедно с дузина други като мен, мърморейки „Bonjour“ и „Comment sa va?“. В този час „Добро утро“ и „Как сте?“ звучат еднакво глупаво на всички езици.
Четирима души слязохме на дванайсетия етаж. Прекосих фоайето, валидизирах втора карта за достъп и влязох в работната зона на лабораторията. През прозорците за наблюдение и отворените врати видях как секретарките включват компютрите, техниците проверяват уредите, а учените и лаборантите обличат белите си престилки. Всички пиеха кафе.
10
Салатата Nicoise е прочут кулинарен специалитет от Ница (оттам и наименованието — „нисоаз“) с основни съставки сурови зеленчуци, твърдо сварени яйца, аншоа и зехтин. — Б.пр.