Хари предложи да поръча храна, когато се прибера вкъщи. Благодарих й и й напомних да държи охранителната система включена. Можех да си представя физиономията, която е направила.
Когато пристигнах, трупът на детето беше вече в моргата. Номерът му беше НЛСМ 57836–07. Рентгеновите снимки на зъбите бяха вече направени.
Хората смятат, че негасената вар ускорява разлагането. Грешат. Калциевият оксид само прикрива миризмата. И отблъсква лешоядните хищници.
Но времето оказва своето въздействие върху меките тъкани. Въпреки че останките не са били нападнати от животни, от тях беше останал само скелетът. Беше останала малко коса, но никакви меки тъкани.
Лайза правеше снимки, докато аз свалях изгнилите дрехи и ги подреждах върху работната маса. Яке. Джинси. Спортен сутиен с чашки AAA. Памучни гащи с щампа на куклата Барби.
Добре се справях. Въпреки тъгата и умората. Но когато стигнах до бельото, сякаш някой ме удари силно. Гащи на Барбита и сутиен. Катерушка и червило. Дете, което беше на прага да се превърне в жена. Гледката направо ме съкруши.
— Добре, че копелето се е самоубило, нали така? — Лайза ме погледна, личеше, че и на нея й е тежко.
— Така е — съгласих се аз.
„Съсредоточи се“ — казах си аз, докато подреждах костите по масата за аутопсии.
Продължих с анализа. В това време Лайза правеше снимки.
Чертите на черепа и лицето на детето показваха, че принадлежи към бялата раса.
Според срастването на седалищните и тазовите клонове детето беше над осемгодишно. Липсата на малката кръгла кост в основата на палеца и сезамовидната кост беше признак, че пубертетът още не е настъпил. Развитието на продълговатите кости отговаряше на девет-десетгодишна възраст.
Определянето на пола при децата невинаги е точно. Въпреки че дрехите и плитките показваха, че става въпрос за дете от женски пол, оставих тази графа от формуляра за биологичния профил непопълнена.
Бергерон се обади, докато записвах последните данни. Беше в лабораторията на горния етаж и пред себе си държеше картона на Ан Жиарден. Що се отнася до зъбите, съвпадението беше пълно.
Това не ме учуди.
Беше почти десет часът, когато най-после се прибрах вкъщи. Взех душ, след това с Хари ядохме тайландска храна, която си поръчахме от съседния ресторант. След вечеря я помолих да ме извини. Разбра ме и не настояваше да си говорим.
Отново мозъкът ми отказа да заспи. Когато най-после се унесох, в съзнанието ми заплуваха откъслечни картини. Ан Жиарден. Еванджелин. Скелетът от остров Шелдрейк, момичето на Хипо. Поулиз Айлънд. Райън.
След това се събудих. Погледнах часовника. Два и четирийсет. Затворих очи. Погледнах отново. Три и десет. Три и петдесет.
В четири часа се отказах. Отметнах завивките, отидох в кухнята и си направих чаша жасминов чай. После включих лаптопа и започнах да търся информация за остров Шелдрейк.
Когато най-после се отпуснах назад, първите слънчеви лъчи вече влизаха през прозореца. Бях шокирана. И ужасена.
Две неща бяха сигурни.
Шелдрейк наистина беше Ile-aux-Becs-Scies.
Момичето на Хипо беше умряло от ужасяваща смърт.
26
Предполагам, че съзнанието ми беше замъглено от недоспиването.
Или може би причината беше в ранното телефонно обаждане на Пийт, за да уговорим условията на развода. И попълването на документите. И притесненията на младата Самър, че не може да намери кой да организира сватбеното тържество.
Когато човек се обръща назад, винаги има за какво да се притеснява. Мислех си, че не се бях справила достатъчно добре.
След разговора с Пийт събудих Хари и й казах какво съм открила в интернет. След това й се извиних, че отново ще трябва да я оставя сама.
Казах й, че трябва да съм сигурна.
Хари излезе да обиколи магазините. Аз отидох в лабораторията.
Отне ми само един час, за да прегледам отново скелета. Сега диагнозата беше съвсем очевидна. Как може да не съм се сетила какво означават тези увреждания?
Но този ужас, казах си аз, е свързан с други места и други времена. Не със Северна Америка през двайсети век.
Така е. Въпреки това трябваше да се сетя.