Когато свърших с прегледа на костите, включих компютъра, исках да съм добре подготвена за предстоящия разговор с Хипо. Точно излизах от браузера, когато чух „пинг“ и разбрах, че съм получила ново съобщение.
Да искаш да се свържеш през уикенда с някого, който работи в държавна институция, е все едно да се обадиш на папата сутринта на Великден. Почудих се кой би могъл да ми праща имейл в събота сутринта и кликнах върху входящата кутия.
Адресът на изпращача ми беше непознат: nabliudavam@hotmail.com.
Отворих съобщението и замръзнах на място от ужас.
„Темперанс,
Гледам отрязаната ти глава в лицето…
Смърт. Съдба. Осакатяване.“
Под текста имаше снимка.
Четвъртък вечер. Двете с Хари излизаме от ресторанта „Милос“, светлината идва откъм гърба ни.
Вперих поглед в снимката, едва си поемах въздух. Не беше само шокът от това, че виждам собствения си образ. Или мисълта, че някой ме е наблюдавал. Нещо не беше както трябва. Не беше на мястото си.
В този момент го съзрях.
Главата на Хари беше върху моето тяло, а моята — върху нейното.
Съсредоточих вниманието си върху думите в курсив. Поезия? Текст на песен?
Отново включих браузъра и потърсих думите „смърт“, „съдба“ и „осакатяване“. Всички линкове водеха до едно и също нещо.
Дет30 е хевиметъл група, създадена през 1983 и разпаднала се през 1999. Смята се, че нейният основател, Чък Шулдинър, е бащата на жанра детметъл. Албумът „Съдба“ излиза през деветдесет и втора година. Едно от парчетата в него се нарича „Осакатяване“.
Когато прочетох думите на песента, сърцето ми започна бясно да бие. Стихът от имейла беше взет от там. Както и припевът. Препрочетох го отново и отново.
Трябва да умреш в мъки.
Осакатяване.
Боже мили! Къде беше Хари сега?
Позвъних на мобилния й телефон. Не отговори. Оставих съобщение.
Кой беше този идиот от nabliudavam@hotmail.com?
Отново, както и при телефонния разговор, усетих, че стомахът ми се свива.
Чийч?
Последваха същите въпроси, както и преди.
Някой, който се правеше на мъжага, ме ухажваше? А може би ме заплашваше? Но защо?
В този момент се ядосах.
Поех дълбоко въздух и набрах номера на Фернанд Колбърт. Той вдигна телефона.
— И в събота ли работиш? — попитах го аз.
— Трябва да инсталираме едно подслушвателно устройство.
Знаех, че не трябва да разпитвам повече.
— Надявам се, че молбата ми не те е затруднила.
— Не. Освен това обичам соса за барбекю.
— Има ли някакви резултати от проследяването?
— И да, и не.
— Как така?
— Чакай да ти обясня. Телефонните компании проследяват всички входящи и изходящи разговори при стационарните телефони. Може би единствено изключение правят тези разговори, които се извършват от един и същ номератор. При мобилните телефони нещата не стоят така.
— И това е положителната страна на отговора?
— Точно така. Ето какво става, когато звъниш от мобилен телефон на стационарен. Набираш номера от мобилния. Той се обажда на най-близката клетка. Използва се същата технология, както при устройството, което разпознава телефонните номера. Все едно телефонът ти казва: „Аз съм телефонът на Темпи и искам да се обадя на 1-2-3-4-5“. Клетката изпраща позвъняването ти до централния мобилен оператор, който го препраща на стационарната телефонна система. Следиш ли какво ти казвам?
— Дотук — да. Имам усещането, че вече стигаме до същността на нещата.
— Централният мобилен оператор се свързва с централната стационарна телефонна станция, обслужваща областта, в която се намираш. Оттам позвъняването се препраща към местната телефонна станция и оттам до телефона ти. На всеки етап телефонът ти се идентифицира и записва, защото се плаща на всички по веригата. Телефонният ти номер е свързан не само с теб, но и с оператора, който го обслужва. Проблемът е в това, че информацията не се пази на едно място и компаниите отказват да правят такива справки, освен ако нямат съдебно разпореждане и не им се заплатят направените разходи. Другият проблем е, че при някои мобилни оператори не е необходимо да представиш лична карта, още по-малко валидна лична карта, за да ползваш услугите им.
— И всеки идиот може да си купи карта с предплатени минути и след това да я изхвърли.
— Точно така. Телефонният номер не ти върши никаква работа, ако не знаеш на кого е.