— Аха.
— Не си заслужава да говорим за това.
— Някакъв варварин те блъска така, че губиш съзнание, а ти казваш, че не си заслужава да говорим за това?
Хари скръсти ръце. За миг си помислих, че ще започне да потропва с крак.
— Най-лошото в цялата тази история беше поведението на Хипо. През цялото време завираше един натъпкан с лед чорап в лицето ми.
Засмях се. Хари не се засмя.
— Има ли някои други инциденти, за които не си заслужава да говорим?
— Добре. Добре. Получих едно странно телефонно обаждане и един странен имейл.
— Странен? Искаш да кажеш, че те заплашваха?
Махнах с ръка. Може би да. Може би не.
— Разкажи ми.
Разказах й.
— Мислиш ли, че е същият тип, който те е блъснал?
— Съмнявам се.
Един пръст с поддържан червен маникюр се насочи към гърдите ми.
— Сигурна съм, че са онези мутри от Тракади.
— Чийч и Чонг? Мисля, че си въобразяваш. Хайде да вечеряме.
След като си тръгнах от студиото на Кормиер, се отбих в магазина на Шварц на „Сейнт Лорънс“ и купих сандвичи с пушено месо. Chez Schwartz Charcuterie hebraique de realreal. Културен еклектизъм. Специалитетът на града.
Докато се хранехме, разказах на Хари за висящия таван и за снимките. Нейната реакция беше същата като моята, само че доста по-подсилена. Как е могла Еванджелин да направи нещо толкова унизително? Нямах отговор на този въпрос. Защо Кормиер е запазил снимките? И тук не можах да отговоря. Защо някой ще нахлуе в студиото и ще иска да ги открадне? Отново нямах отговор.
За да разведря атмосферата, попитах Хари какво е правила през последните два дни. Описа ми посещението си в магазина „Oratoire Saint-Joseph“ и ми показа какви глезотийки си е купила в събота. Две копринени блузи, едно бюстие и едни наистина страхотни червени кожени панталони.
След като разчистих масата, заедно с Хари и Бърди изгледахме един стар филм. В него зъл учен създаваше жени роботи, които генетично бяха програмирани така, че да убиват мъжете над четирийсетгодишна възраст. При други обстоятелства щяхме доста да се посмеем. Тази вечер обаче смехът липсваше.
Когато всяка от нас отиваше в стаята си, за да си легне, Хари ме изненада, като каза, че има планове за следващия ден. Никакви увещания от моя страна не можаха да изтръгнат повече информация от нея.
— Добре, но не ходи по безлюдни места и си отваряй очите на четири — предупредих я аз. — И в имейла, и в телефонното обаждане споменаваха и теб.
Тя махна пренебрежително с ръка.
Когато в понеделник сутринта излязох от асансьора, заварих Райън да флиртува с Марсел, момичето на рецепцията в НЛСМ. Като ме видя, Марсел учудено повдигна вежди. Това не ме изненада. Синината на бузата ми вече беше станала огромна.
Тръгнах към кабинета си. Райън вървеше подире ми. Когато влязохме вътре, хвана брадичката ми и завъртя главата ми. Избутах ръката му.
— Хипо разказа ли ти какво се случи?
— С най-големи подробности. Можеш ли да разпознаеш този изрод?
— Не.
— Нещо в него да ти е направило впечатление?
— От него може да излезе страхотен защитник в отбора по футбол.
Райън ме хвана за раменете, накара ме да седна на стола, извади от джоба си няколко снимки и ги хвърли на бюрото пред мен.
Изрод. Изрод. Чийч. Мегаизрод. Чонг.
— Ергени номер три и пет.
Там, където беше докоснал лицето ми, кожата ми гореше. Не смеех да вдигна поглед.
Райън посочи снимките на мутрите, които бях избрала.
— Майкъл Мълали. Луи-Франсоа Бабен.
— А останалите от отбора на звездите? — Посочих с ръка другите снимки.
— Горилите на Бастараш.
— Видя ли снимките от тайника в студиото на Кормиер?
— Да. — Замълча за миг. — Съжалявам.
Огледах внимателно лицето на Мълали. Рошава коса, набола тъмна брада. Бандитски поглед. Бабен беше по-нисък и по-мускулест, но имаше вид на палячо.
— Имейлът. Телефонното обаждане. Случката на стълбището. — Райън се облегна на бюрото ми. — Кажи какво мислиш за всичко това.
— Ще бъдат само предположения.
— Предполагай.
— Обикалях и задавах въпроси из Тракади, разговарях със съпругата на Бастараш.
Пред погледа ми изплува един образ. Лицето на Обелин, когато влизаше в беседката. Усетих тежест в гърдите си. Продължих да говоря:
— Проявявам интерес към Кормиер. Той е свързан с Бастараш, който смята, че този факт не ми е известен. На Бастараш не му харесва, че си навирам носа в работите му, и вика копоите си, за да ме прогонят.