Постепенно нахлуха и други спомени. Райън в малък хотел в Гватемала. Райън в спалнята ми в Шарлот. Райън в спалнята от другата страна на стената.
Усетих как се навежда над косата ми. Поема въздух. Казва нещо тихо.
Бавно, едва забележимо ситуацията започна да се променя. Райън ме притисна към себе си. Аз направих същото. Телата ни се прилепиха плътно едно до друго.
Почувствах топлината му. Познатите извивки на гърдите му. Устните му.
Понечих да кажа нещо. Да протестирам? Едва ли.
Ръцете на Райън се плъзнаха към гърлото ми. Към лицето ми. Повдигна брадичката ми.
Осъзнах, че все още стискам мобилния телефон на Хари. Обърнах се да го поставя на бюрото.
Райън стисна косата ми в ръка и ме целуна силно по устните. Отвърнах на целувката му.
Хвърлих телефона.
Ръцете ни трескаво започнаха да търсят копчета и ципове.
Цифрите на часовника ми светеха 20:34. В някакъв момент аз, по-скоро ние, се бяхме озовали в леглото. Завъртях се по гръб и протегнах ръка.
Побиха ме студени тръпки. Бях сама.
Чух, че вратата на хладилника се затваря, след това едно чекмедже изтрака.
Почувствах облекчение, грабнах халата си и бързо отидох в кухнята.
Райън стоеше там напълно облечен, държеше бира в ръката си и гледаше в празното пространство. Изведнъж забелязах. Изглеждаше изтощен.
— Хей — обадих се аз.
Гласът ми го стресна.
— Хей.
Погледите ни се срещнаха. Усмихна ми се. Не можах да разбера какво се криеше зад тази усмивка. Тъга? Носталгия? Отмала след секса?
— Добре ли си? — попита той и протегна ръка към мен.
— Добре съм.
— Изглеждаш напрегната.
— Притеснявам се за Хари.
— Ако искаш, мога да поразпитам насам-натам, да проверя самолетите, влаковете, агенциите за даване на коли под наем.
— Не. Още не. Аз…
Аз какво? Реагирах прекалено силно? Опитвах се да се държа благородно? В анонимното телефонно обаждане и в имейла бяха отправени заплахи както към сестра ми, така и към мен.
— Просто Хари е толкова импулсивна. Човек никога не знае какво може да очаква от нея.
— Ела при мен.
Отидох при Райън. Прегърна ме.
— Е? — каза той.
— Е? — повторих след него.
В кухнята настана напрегната тишина. Появата на Бърди я наруши.
— Бърдстър!
Райън клекна, за да го почеше по ушите.
— Бързаш ли? — попитах аз.
Имах предвид, „за да се прибереш при Лутиша“.
— Това намек ли е?
— Съвсем не. Ако си гладен, мога да приготвя нещо. Но разбирам, ако трябва да се прибираш…
Той се изправи, коляното му изпука.
— Умирам от глад.
Сготвих обичайното ядене, което правя, когато в хладилника ми няма почти нищо. Спагети със сос от миди и салата. Докато приготвях вечерята и се хранехме, разказах на Райън какво бях открила за момичето на Хипо. Слушаше и от време на време задаваше въпроси.
— Проказа. Връзвали са им звънци. Нечистите идват, бягайте!
— Звънците са били както за да накарат хората да им дадат милостиня, така и да ги предупредят, че към тях се приближават болни хора. Между другото сега се нарича болест на Хансен.
— Защо?
— Хансен открива Микобактериум лепра през 1873 година. Това е първата бактерия, за която със сигурност се знае, че причинява болест при човека.
— Няма значение как се нарича, заболяването е ужасно.
— Всъщност има два типа проказа — туберкоидна и лепроматозна. При първия тип заболяването протича много по-леко и понякога единствените видими увреждания са депигментирани петна по кожата. Лепроматозната проказа е доста по-сериозно заболяване. При нея се появяват увреждания по кожата, възли, плаки и удебеляване на дермиса. В някои случаи лигавицата на носа е засегната и в резултат на това болният страда от хронично запушване на носа и кръвотечение.
— Да не говорим, че плътта ти започва да гние.
— Всъщност тази представа не е съвсем правилна. Организмът се опитва да се освободи от бактериите и това причинява разрушаването на тъканите. То води до прекомерната им регенерация и в крайна сметка — до получаването на деформации, а не самата бактерия. Искаш ли още салата?
— Подай ми я.
Подадох му купата със салата.
— Представям си онази сцена от „Бен Хур“.
Вдигнах въпросително вежди.
— Майката и сестрата на Бен Хур се разболяват от проказа и са изпратени да живеят в една пещера в изоставена каменна кариера. Хвърлят им храната от ръба на кариерата.