— Гледането е истинска агония — промълвих едва чуто. — Не мога да направя нищо — нищичко, за да им помогна.
— Така е, знам, истинско изпитание е. Едва ми издържат нервите. Но непрекъснато си повтарям едно и също нещо. Забележи нещо. Име на улица. Надпис по някой камион. Лого на хотел върху хавлиената кърпа. Забележи нещо и си с една крачка по-близо до намирането на детето. А там, където има едно от тези деца, ще има и още. Може би дори някое от децата, които издирвам.
В очите му гореше огън, какъвто никога не бях виждала досега.
— Добре. — Избърсах бузите си с длани. — Добре. — Отправих се към конферентната зала. — Хайде да открием нещо.
И точно това се случи.
Следващите три часа бяха едни от най-ужасните в живота ми.
Преди да изляза от стаята, Лезьо беше обяснила, че Кормиер е събрал колекцията си в поредица от папки. Някои от тях имаха заглавия. „Малолетни танцьорки“. „Деца“. „Принадлежащи на любовта“. „Японка“. Други бяха отбелязани с числа или букви. Всеки файл в папката носеше една и съща дата, вероятно това беше денят, в който е бил прехвърлен на флашката.
С Хипо и Райън започнахме да ги гледаме по ред. Папка след папка, видео след видео.
Не всяко от филмчетата беше толкова ужасяващо, колкото първото. В някои имаше прекалено гримирани деца, облечени в секси бельо. На други млади момичета непохватно се държаха като съблазнителки, правеха се на стриптийзьорки или се преструваха, че танцуват на пилон. На много от филмите имаше мъчение и пълно проникване.
Артистичните умения и техническото качество на филмите беше различно. Някои бяха стари. Други изглежда бяха снимани съвсем наскоро. В някои можеше да се долови известен професионализъм. Други бяха съвсем аматьорски.
В цялата сбирка имаше един общ елемент. Във всяко от филмчетата имаше едно или няколко млади момичета. Имаше и такива файлове, те бяха най-ужасяващите, в които участваха едва проходили деца.
От време на време си давахме почивка. Пиехме кафе. Потискахме отвращението си. Отново се съсредоточавахме върху целта си.
Всеки път проверявах съобщенията, оставени на телефона. Хари не се беше обаждала.
По обяд всички вече бяхме пренапрегнати и нервите ни бяха изопнати.
Тъкмо отварях нова папка, когато Хипо каза:
— Какво постигаме с това, което правим в момента? Предлагам да предадем целия този боклук на КНКЦЗДН и да вървим да си вършим работата.
Новата папка нямаше заглавие. Съдържаше осем файла. Кликнах два пъти на първия и лаптопът започна да зарежда.
— Само да открием едно познато лице. — Райън потропваше с пръсти по масата. — Само един детайл, който да ни говори нещо.
— Е, и? — Дрезгавият глас беше изпълнен с раздразнение. — С какво ще ни помогне това?
Райън дръпна стола си назад и качи краката си на масата.
— Точно в момента това е единственият ни шанс да открием някаква следа.
— Кормиер е бил педофил. Сега е мъртъв. — Хипо глътна поредното си хапче против киселини.
— Правил е снимки на Куинси и Сикард. — Райън не се оставяше да бъде подведен от лошото настроение на Хипо.
— Ами, разбира се. Нали е бил фотограф.
Хипо сериозно ли говореше? Или сега той се правеше на адвокат на дявола?
— Кормиер може да ни отведе до Бастараш — намесих се аз. — Твоята цел в живота не е ли да заловиш онова копеле?
Екранът на монитора почерня, след това сцената започна.
Камерата е фокусирана върху една врата.
— Нищо няма да излезе от това — каза Хипо и се размърда.
— Имаме снимките.
— Те са по-стари от баба ми.
— Детето на тези снимки ми беше приятелка. Тя е работила в къщата на Бастараш.
— В зората на историята!
— Когато е била убита!
— Хайде да се съсредоточим — намеси се рязко Райън.
На вратата се появява момиче, младо, около петнайсет-шестнайсетгодшино. Облечено е в дълбоко изрязана вечерна рокля с гол гръб. Черна. Косата му е вдигната. Сложило си е прекалено много червило.
Камерата се приближава. Момичето гледа право в обектива.
Чух как някой до мен рязко си пое въздух.
Момичето гледа право към нас. Леко накланя главата си на една страна и повдига вежда. Появява се едва доловима усмивка.
— Господи, пресвета Дево! — Хипо бавно издиша.
Райън смъкна краката си от масата. Столът му изтропа силно по пода.