Момичето протяга ръка зад врата си и развързва роклята. Тя започва да се свлича, но момичето я задържа на гърдите си.
В стаята настъпи пълна тишина.
Момичето се навежда напред и отваря устата си. Облизва с език устните си. Камерата се доближава и лицето му запълва екрана.
Райън замахна с пръст.
— Спри тук!
Приближих се до клавиатурата. Натиснах бутона. Кадърът замръзна.
Всички вперихме поглед в лицето.
Райън пръв произнесе името:
— Кели Сикард.
— Сикард е позирала за Кормиер под името Кити Стенли.
— Cretaque! — изпсува Хипо.
— Този кучи син е използвал професията си на фотограф, за да завързва връзки с млади момичета. — Райън разсъждаваше на глас. — След което ги е въвличал в порнографския бизнес.
— Може би са му плащали на глава всеки път, когато е доставял следващата жертва — обади се Хипо.
— Възможно е. Но педофилите не са като другите престъпници, които работят само за печалба. Не го правят за пари. Правят го заради удоволствието, което получават. Това е истинска мания.
— Искаш да кажеш, че този перверзник е карал момичетата да правят това, само за да попълва колекцията си?
— Мотивите на Кормиер нямат никакво значение — намесих се аз. — Ако искаме да разберем какво се е случило със Сикард, Куинси и другите жертви, трябва да открием купувача. Изродът, който дава пари за тези гнусотии.
Райън и Хипо се спогледаха.
— Бастараш — казах аз. — Няма кой друг да е.
Хипо прокара ръка по брадичката си.
— Възможно е да се окажеш права. Бастараш печели парите си от търговия с плът. Салони за масаж, барове за стриптийз, проституция.
— Крачката до порнографията е много малка — продължих аз. — А след това и до детската порнография.
— Бастараш наистина търгува с плът — съгласи се Райън. — Но не разполагаме с никакви факти, които да го свързват с това.
— Снимките — настоях аз.
— Ще твърди, че изобщо не знае за тях — предположи Райън.
— Дори и да твърди това, все пак те са детско порно.
Райън поклати глава.
— Прекалено стари са.
— Еванджелин е работила при него.
— Повтаряш го като развалена грамофонна плоча.
— Какво още ти трябва?
— Директна връзка.
Бях отчаяна, отпуснах се в стола и натиснах копчето.
Камерата се отдалечава. Сикард се изправя, обръща гръб към обектива и закачливо свива пръст. Последвай ме.
Камерата следи как Сикард бавно се движи из стаята.
Все още държи презрамките на роклята, ляга на леглото. Свива се като коте.
Докато я гледах, се чудех какви ли мечти са изпълвали главата й. Осветени самолетни писти? Лъскави списания и галапремиери с червен килим?
Сикард се усмихва съзаклятнически. Оставя едната от презрамките да се свлече. Влиза един мъж и се приближава до леглото. Сикард смуче единия си пръст, поглежда нагоре и се усмихва. Изправя се на колене и роклята й се смъква до кръста.
Отне ни по-голямата част от следобеда. Поредната папка беше озаглавена „Вино от класа“. Снимките бяха направени отдавна. Прическите и модата подсказваха, че става въпрос за петдесетте и шейсетте години.
Видеофайл номер седем. В сценария нямаше нищо оригинално.
Момичето е на около четиринайсет-петнайсет години, високо, с разделена на път коса. Носи черно бюстие, колан за жартиери и мрежести чорапи. Изглежда, не се чувства твърде удобно.
Хвърля поглед наляво. Камерата я проследява, докато прекосява стаята и сяда на пейка вдясно под прозореца. Отново поглежда наляво, като че ли чака указания. Слънчевите лъчи падат върху косата й.
Погледът ми премина към прозореца, пред който седи момичето. Огледах пердетата. Рамката на прозореца. Неясният пейзаж отвъд стъклото.
Отне ми известно време, преди да осъзная какво виждам.
Натиснах бутона за пауза и се вгледах в мрежата на прозореца. Съсредоточих се върху формата и неясните очертания зад нея.
Някъде, на милиони километри от мен, чувах гласове да ми говорят.
Натиснах Play. Stop. Play.
Върнах обратно. Направих го отново. И отново.
— Хванахме го — изрекох го спокойно, макар че усещах как сърцето ми бие в гърлото.
Гласовете изчезнаха.
— Хванахме гадното копеле, което обича да бие жена си.