„Голиат“ се устреми към най-голямата небесна мина — комплекс от множество плаващи платформи и помощни съоръжения, около които щъкаха десетки кораби.
Ланиан с отвращение поклати глава.
— Само ги вижте!
Някога, като момче, бе преобърнал един изгнил дънер и бе видял множество малки черни буболечки да пълзят от долната му страна. Неочакваната среща със светлината накара насекомите да се разпръснат и да се втурнат да търсят тъмни ъгли и дупки, в които да се скрият. Ланиан взе една пръчка и повече от час гони и убива малките гадинки.
Реакцията на скитническите кораби много приличаше на тази на буболечките. Вместо да се издигнат в организирана защита, корабите на отделните кланове се пръснаха в различни посоки, всеки сам за себе си — жалко поведение в очите на генерала.
Оръжейните му офицери изгаряха от нетърпение да започнат акцията и той им даде позволение за толкова изстрели, колкото пожелаят.
На гъмжащия от образи екран Ланиан разпозна товарните кораби, пълни с варели екти, посочи ги и повиши глас:
— Ето! За тези кораби ви говорех. Не забравяйте какво ви заповядах.
Оръжейните офицери откриха стрелба срещу бягащите товарни кораби, като се прицелваха внимателно и преднамерено пропускаха. Преградният огън обаче представляваше само отвличане на вниманието, така че скитническите пилоти да не забележат, че към корпусите им се прикачват миниатюрни проследяващи устройства. Сигналите за локализиране щяха да се задействат по-късно, та Ланиан да успее да проследи корабите до други складове за екти. Ако положеше усилия, ЗВС можеше да открие разположението на всяко звено в мрежата на скитниците и да намери всички скрити фабрики.
Без да обръща внимание на разярените викове и заплашителни съобщения от управителите на небесните мини, Ланиан изпрати свое към най-голямата фабрика:
— Ако се предадете безусловно, няма да има жертви или поне броят им ще бъде сведен до минимум.
— Говори Дел Келъм — изрева в отговор пресипнал глас. — Аз съм управител на тази мина и не ви давам — повтарям — не ви давам — разрешение за кацане.
Ланиан се изсмя.
— И как по-точно ще ме спреш? С остър език и неодобрителни погледи ли?
Изключи интеркома, стана и се протегна.
След час, вече на един пълен с тежковъоръжени войници от ЗВС разузнавач, генерал Ланиан се спускаше към огромния плаващ град с многобройните му палуби и докове, антени, космически сонди и тераси. „Голиат“ бе застинал недалеч над тях, огромен и зловещ на фона на небето. Адмирал Бриндъл вече бе докладвал за бърза победа в избраната за негова мишена мина, ръководителите на останалите манти — също.
Председателят Венцеслас щеше да остане доволен, когато разбереше какво огромно количество екти ще им донесе тази операция.
Преди да излезе от кораба, генералът огледа униформата си, припряно вчеса тъмната си коса и направи бърз преглед на стражите, които бяха готови да слязат с него. Спомни си за великите командири, за които бе учил във военното училище, и за победните речи, които бяха произнасяли, щом стъпят на завладяна земя. Искаше да направи паметно впечатление, когато слезеше на покорената небесна мина, и да покаже на всички, че с него шега не бива.
Люкът се отвори и генералът гордо каза:
— От името на Ханзата поемам контрола над тази фабрика.
Долу го чакаше група възбудени скитници. Ланиан разпозна брадатия Дел Келъм по широките му рамене и сърдитото му изражение. А после видя последния човек, когото очакваше да завари тук — млад мъж, който щеше да му се стори по-познат, ако го бе видял облечен в униформата на ЗВС.
— Генерал Ланиан — рече Патрик Фицпатрик III, — виждам, че новото ми мнение за вас е било съвършено правилно.
5.
Джес Тамблин
Някога Харибда бе първичен океански свят, в чиито бурни морета живееха и процъфтяваха безброй вентали. А после бяха дошли фероуите.
Джес и Ческа не бяха тук, когато яростните огнени топки се бяха изсипали в пламтящ порой и бяха пресушили първичните морета, но сега стояха един до друг върху димящата руина на някогашната планета. Въздухът бе натежал от серни изпарения — миризмата на мъртвите елементали. Джес си пое дълбоко дъх и почувства как яростта пламти в тялото му. „Това е война“.
— Скитниците могат да ни помогнат — каза Ческа, загледана в почернелия безжизнен пейзаж, който някога бе спокойно, плодородно море. Гласът й трепереше от гняв. — Трябва да помолим клановете да се присъединят към борбата ни.
Джес коленичи и бръкна в една топла, покрита с пяна локва. Водата беше мазна и мъртва. Той поклати глава. Трябваше да опитат да намерят някакъв незасегнат район на Харибда. Все нещо трябваше да е оцеляло.