— Така ли? Чудесно — отвърна инженерът и вдигна вежди. — За какъв враг говорим сега? Мислех, че хидрогите са разгромени. Остава Ханзата, естествено, но тя изобщо не е нова. Има ли нещо, което да не съм разбрал?
— Говоря за нещо по-лошо от Голямата гъска, може би по-лошо дори от дрогите. — Тасия го стисна за лакътя и попита: — Нали все още разполагаш със зелен жрец тук, в корабостроителниците?
— Да. Лиона сигурно вече е тръгнала насам. Ъъъ, изпратих да я повикат в случай, че клановете искат да чуят новини за някой близък. Предварителното планиране…
— Трябва да изпратим съобщения, за да прегрупираме силите на цялата Конфедерация — прекъсна го Тасия. — Крал Питър знае, че кликисите са се завърнали, но не вярвам да е разбрал, че нападат колонии. Няма време за губене.
В приемната беше невероятно шумно — бегълците нетърпеливо разговаряха с членовете на различните кланове. Когато зелената жрица най-после прекрачи прага на обточеното с метални ивици фоайе на административния комплекс, мнозина скитници се втурнаха към нея с надеждата да изпратят съобщения по телевръзката до приятелите и семействата си.
Но с Лиона се бе случило нещо, Тасия веднага го разбра. Зелената жрица изглеждаше… ужасена. Изящните клончета на фиданката в саксията й сякаш трепереха. От устата на Лиона се изтръгна безумен вик, който накара всички да замлъкнат.
Тя се огледа с див поглед и възкликна отчаяно:
— Фероуите са подпалили световната гора!
7.
Сели
Световните дървета бяха обгърнати от изгаряща топлина, която си пробиваше път все по-навътре и по-навътре. И все пак сърцевината на верданите отказваше да пламне. Дърветата пращяха като факли, неспособни да се отърсят от огнените същества. Сред обикновените дървета и храсти обаче вече бушуваше огромен пожар.
Сели стисна юмруци.
— Какво можем да направим за световните дървета, Солимар? Как да им помогнем да се бият?
— Фероуите изтезават дърветата, които завладяват. — Приятелят й притисна ръце към гладкия си череп, потръпна, после се застави отново да отвори очи. — Гори! Не мога да се съсредоточа!
Макар и отскоро придобила способностите на зелена жрица, Сели чуваше безмълвната агония на дърветата. Щом пламъците нападнеха следващото, всички останали усещаха болката. Много от зелените жреци в близката гора се оказаха въвлечени в трагедията, неспособни да прекъснат връзката си с дърветата. Други се бореха срещу врявата и ужаса, изпълнени със страх изобщо да се отворят за телевръзка.
Въпреки че повечето дървета в централната част на дъбравата бяха уловени в капана на огъня на фероуите, Сели осъзна, че те се опитват да се вкопчат в тях, да попречат на огъня да се прехвърли върху други световни дървета. Чувстваше как верданите се борят… но битката им бе обречена.
Едно от отслабващите дървета потръпна, а после се разтресе от ужас: не можеше да се съпротивлява повече. Ликуващите фероуи се прехвърлиха върху друг огромен ствол. Буйни пламъци се устремиха нагоре по златната кора към уязвимите по-малки клонки и след броени мигове това дърво също се превърна в жива факла.
Солимар се обърна към Сели. Лицето му бе бледо и измъчено, ала решително.
— Тези фероуи се прехвърлиха тук чрез коридорите на телевръзката, отворени от Ярод и неговите зелени жреци. Но те са някак по-различни от онези, които сме виждали.
Обърканият мозък на Сели се опита да обработи информацията. Телевръзката/тизм неволно бе създала проход, през който бяха преминали искрите на фероуите, за да се озоват на Терок. След като бяха погълнали зелените жреци, послужили за проводници, огнените същества бяха обхванали най-близките дървета. Самият Ярод бе загинал първи; Сели не можеше да прогони от ума си ужасяващия образ как вуйчо и избухва в пламъци.
— Тези искри са новосъздадени — и не са толкова силни като другите — каза тя. — Ако ние, зелените жреци, се обединим, можем да се борим с тях. Можем да подсилим дърветата и да им вдъхнем надежда, точно както двамата с теб направихме с дървесния танц!
Почувства прилив на оптимизъм. Когато световната гора почти се бе предала след първото унищожение, на което я бяха подложили хидрогите, двамата със Солимар бяха танцували за дърветата. Този изблик на чувства, тази проява на живот бе вдъхнала на дърветата нови сили, бе позволила на дълбоките корени да извадят от земята нещо, което верданите дотогава не знаеха как да призоват. Човешкият им дух бе помогнал на световната гора да се отърси от старата си болест. И сега можеха да направят същото.
— Трябва да кажем на другите жреци! — възкликна Сели и без да се замисля, положи длани върху кората на едно близко дърво и отвори съзнанието си за телевръзката.