Всичко щеше да е наред, ако жителите на Хирилка просто бяха останали там, където им беше мястото.
Само Руса’х можеше да ги спаси. Или пък можеше да остави фероуите да ги превърнат в пепел.
Сега, след като хидрогите бяха разгромени, фероуите трябваше да започнат да се размножават. Ярко пулсиращите огнени същества искаха още душепламъци. Неутолимата им жажда ги тласкаше да изгорят още бежански лагери, да заличат от лицето на земята цели отломъчни колонии.
Във вътрешността на ярко осветената небесна сфера гласът и мислите на Руса’х прокънтяха навън към огнените кълба:
— Няма да наранявате хората от Хирилка.
Фероуите потръпнаха и протестираха. Руса’х почувства как пламъците им се разгарят по-ярко, но остана непреклонен.
— Няма да ги закачате!
Ослепително враждебно сияние показа ясно какъв е отговорът на фероуите. Те бяха гладни. Пламтящите същества искаха още храна и Руса’х трябваше да им я даде. Трябваше да намери нещо, с което да ги умиротвори.
Високо в орбита забеляза самотен боен лайнер, издигаше се над изоставените корабостроителници. Знаеше, че няколкото кораба от Слънчевия флот на адар Зан’нх продължават да доставят припаси, за да помогнат на бежанците… но точно този лайнер носеше десет хиляди илдирийци, които искаха да потърсят спасение на някоя далечна колония на Илдирийската империя. Пилотът бе взел всички бегълци, които можеше да носи корабът, и бе излетял, за да ги отведе далеч от Руса’х.
Не можеше да позволи това да се случи.
Фероуите също забелязаха кораба. Руса’х знаеше, че това е приемлива жертва — най-добрият компромис, който можеше да постигне. Изстена, а после се предаде на неизбежното и освободи огнените топки. Те веднага се стрелнаха към новата мишена.
От Призматичния палат Руса’х наблюдаваше с пламнали очи как огнените топки бързо се приближават към претъпкания кораб. Можеше да почувства през тизма и надеждата, и ужаса на скупчените на лайнера бежанци. Десет хиляди души… до един изпълнени с отчаян копнеж да намерят убежище на някоя друга илдирийска планета.
Поне не бяха хора от Хирилка… Намери известна утеха в тази мисъл.
Гладните фероуи се напрегнаха и започнаха преследването. Щом ги забеляза, богато украсеният боен кораб зави и се устреми обратно към комплекса тежки космически докове и индустриални фабрики, сякаш се надяваше да намери там място, където да се скрие.
В отчаянието си бойният лайнер реши да се промуши през цяла гора от подпорни греди и недовършени корабни рами. Като демонстрира великолепна летателна техника, пилотът от Слънчевия флот се вмъкна под огромен куп бронирани метални плочи за обшивка на корпусите и докато се измъкваше изпод него, оръжейният офицер изстреля енергиен лъч и преряза скобите, които държаха плочите. Огромните метални листове се пръснаха и препречиха пътя на фероуите като изкуствено предизвикана метеоритна буря.
Фероуите се заблъскаха в тях и заблестяха с още по-ярък, заслепяващ блясък: превръщаха метала в пара и оставяха след себе си само дъжд от разтопени капчици. Почти не се забавиха.
За кратко бойният лайнер направи опит да се скрие, но после се отдалечи от изоставените корабостроителници с максимална скорост — опитваше се да стигне достатъчно далеч, та пилотът да може да задейства звездното гориво. Три огнени комети стигнаха до двигателите в задната част на кораба и ги разтопиха.
Лайнерът полетя безконтролно, слънчевите му платна се развяха като окъсани завеси. В последен жест на защита капитанът стреля с всичките си оръдия срещу наближаващите кораба фероуи.
Пламъците обгърнаха кораба, погълнаха го и го изпепелиха. Десет хиляди илдирийски бежанци и още повече мъже от Слънчевия флот избухнаха в ярки искри. Всеки душепламък на борда бе погълнат от огъня.
А фероуите засияха още по-ярко.
В Призматичния палат Руса’х въздъхна. Надяваше се, че това е достатъчно, за да ги държи удовлетворени… засега.
12.
Бенето
Тялото му бе невъобразимо по-голямо от човешко — огромно дърво с клони, които се простираха в космоса, с филизи и умствени корени, свързани с разума на световната гора. И сега това тяло гореше.
Бенето и останалите кораби-вердани обикаляха в орбита като защитници на Терок, но фероуите бяха намерили у него неподозирана слабост и се бяха прехвърлили на родната му планета чрез телевръзката, основана на обединението на вентали и вердани, от което бе създадено неговото тяло-кораб. Сега, високо над континентите, той почувства как пламъците, идващи отдолу, преминават през сърцевината му. Чуваше как другите дървесни кораби крещят.