Заговори с висок ясен глас:
— Ханзата и Конфедерацията трябва да имат един водач — само един истински крал. Направих всичко по силите си да ръководя Ханзата, но сега, когато преминахме през тези бурни води и сме в безопасност, отстъпвам пред теб, Питър. Отказвам се от трона си и ти давам тази корона за съхранение.
Питър прие короната и я сложи в скута си. Сред зрителите се надигнаха бурни аплодисменти, които станаха още по-високи, когато Рори се отпусна на едно коляно пред краля.
Питър каза:
— Кралицата и аз те молим да продължиш да служиш на хората и да им помагаш да се чувстват добре дошли в Конфедерацията.
— Винаги, ваше величество.
Последва галаприем, на който присъстваха висши служители и бюрократи от Ханзата, както и представители на планети, включени в Конфедерацията. Посредством фиданките зелените жреци вече бяха разпространили новината и в най-отдалечените колонии.
Заместник-председателят Каин се приближи до Питър. Вместо да търси власт, той предпочиташе да придобива и да се наслаждава на още класически творби на изкуството, които да добави към колекцията си.
— От какво още имате нужда, преди да се установите в Двореца на шепота, ваше величество? — попита той. Държеше чаша шампанско, но не отпиваше от нея. — Ще се нанесете ли в покоите си в кралското крило, ще доведете ли сина си тук? Жителите на Земята ще ви приветстват.
Естара погледна съпруга си и каза:
— Не сме говорили за това.
В добавка към случайните лунни късове, които от време на време се промъкваха през ревностно поддържаната мрежа, загубата на Луната бе оставила Земята нестабилна, с чести по-леки трусове и по-сериозни земетресения. Питър бе назначил екипи учени на Ханзата да съставят профил на очакваните климатични и сеизмични последици, а освен това много скитнически изобретатели вече бяха предложили услугите си, жадни да забият зъби в поредния интересен и крайно необикновен проблем. Накрая парчетата от разрушената Луна щяха да се установят в широк разпръснат пръстен около планетата. Дотогава обаче щеше да има много промени, повечето непредсказуеми.
Но не това бе причината, поради която не искаше да се установява обратно на Земята. Той поклати глава.
— Не, господин Каин. Реших, че Терок е сърцето на Конфедерацията. Там е нашата нова столица и това е мястото, откъдето трябва да управлявам. Но ще се връщам тук много често, а и ще имаме зелени жреци с фиданки, така че преките линии за комуникация остават отворени.
ОХ, както винаги, щеше да ги придружи.
— Ако мога да бъда от помощ на временното правителство, бих желал да поема този или какъвто ангажимент прецените за подходящ, крал Питър. С нетърпение очаквам да си създам много нови спомени.
— Ти си доказал предаността и компетентността си многократно, ОХ, но аз все още се безпокоя каква голяма част от миналото ти липсва. — Питър се обърна към Каин. — Господин заместник-председател, моля ви за една услуга. Знам, че вероятността е малка, но трябва да попитам.
— Питайте. Сега вече ме заинтригувахте.
— Като учителско компи тук, в Двореца на шепота, ОХ е обучавал мен, принц Даниъл, стария крал Фредерик и всички наши предшественици. Тъй като ролята му е толкова важна, надявах се, че някой в Ханзата е оценил стойността му.
Гладкото чело на Каин се сбърчи.
— Да, осъзнаваме колко жизненоважна роля изигра компито. Каква услуга ви трябва?
— ОХ изтри по-голямата част от спомените си, за да може да пилотира хидрогския кораб. Мога само да се надявам и да се моля председателят Венцеслас да е имал предвидливостта да запази копие на всичките му спомени. В противен случай ще загубим целия важен опит на ОХ, както и чудесната личност, която се е развила у него с течение на годините.
Заместник-председателят въздъхна.
— Със сигурност знам, че председателят Венцеслас никога не е помислял за подобно нещо. Не би си губил нито времето, нито усилията.
На лицето на Питър се изписа разочарование.
— Все пак трябваше да попитам.
На устните на Каин се появи дяволита усмивка.
— Аз, от друга страна, не бях толкова небрежен. Наистина съществува копие на спомените на ОХ. Направих го самият аз скоро преди вие с кралицата да избягате. Можем да го инсталираме без никакъв проблем.
161.
ДД
Въпреки че се бе сприятелил с КР и ГУ, ДД не придружи двете технически компита, когато Кото Окая се върна при скитниците, а предпочете да остане с Орли Ковиц. Маргарет Коликос го бе помолила да бди над момичето, а освен това му харесваше да е с нея.
След като Тасия Тамблин похвали Орли и господин Стайнман, крал Питър им намери място на Земята, където да се установят, и приятелското компи се присъедини към Орли в удобната им нова квартира. Господин Стайнман живееше в съседния апартамент. Въпреки че поддръжката на дома и готвенето бяха осигурени, ДД се опитваше да е колкото се може по-полезен. И тримата се грижеха един за друг.