С благословията на крал Питър скитническите мини бяха започнали да им доставят товари екти с голяма отстъпка, всъщност осигуряваха цялото звездно гориво, необходимо за операциите на Слънчевия флот; в замяна магът-император бе обещал търговски концесии за бъдните векове.
Сега Зан’нх надзираваше операциите в развалините на Марата Прайм — първия илдирийски град, превзет от измамните кликиски роботи. След месеци тъмнина яркото изгряващо слънце висеше ниско над хоризонта и адарът знаеше, че следващата седмица небето ще се изпълни с цветовете на дългия изгрев.
Марата Секда бе пострадала жестоко при бомбардировките на Слънчевия флот и кликисите и илдирийските инспектори грижливо бяха прегледали развалините, за да решат какво може да се спаси. Представители на кастата на администраторите работеха усърдно по плана за реконструкцията й; по време на тъмните месеци в отсрещното полукълбо щяха да определят най-подходящия начин да довършат монументалната задача и да са готови за действия веднага щом бавният ден пристигне от другата страна на планетата.
Зан’нх си спомни за човешкия инженер Табита Хък, която щеше да намери по-ефективни начини да ръководи илдирийските екипи, ако фероуите не я бяха убили заедно с много други. С радост би приел Съливан Голд сред тукашните екипи, но той и семейството му бяха отишли другаде, за да са от полза както на илдирийците, така и на хората.
Това означаваше, че Зан’нх трябва да подтикне собствените си хора към новаторство. Беше сигурен, че ще се справят.
Застана на прага на временния си команден пост и се загледа в тежко натоварените транспорти, които изсипваха на земята работници, инженери, копачи и чиновници. Някога адар Кори’нх бе изразил разочарованието си, че е бил принуден да посвети толкова голяма част от кариерата си на цивилни инженерни проекти и спасителни мисии; Кори’нх искаше да си спечели военна слава, а оттам — и място в Сагата за седемте слънца.
Сега Зан’нх се намираше в точно противоположната позиция. Беше преживял полагащия му се дял космически битки и разрушения, загубата на бойни кораби и безчет бойци, следващи една след друга трагедии и зверства — беше доволен да посвети способностите на Слънчевия флот на възстановяването на империята.
С наслада загледа как златистата светлина на дългия изгрев на Марата бавно започва да грее все по-ярко и по-ярко над широкия строителен район.
165.
Кралица Естара
Естара бе безкрайно щастлива да се върне у дома, на Терок, и да прегърне бебето си. Точно както очакваше, отец Идрис и майка Алекса бяха обсипали малкия Рейналд с безкрайна любов и грижи, докато родителите му отсъстваха.
— С какво сте го хранили? — попита Естара. — Станал е два пъти по-тежък!
Майка й се намръщи.
— Естествено. Нали расте.
Естара гушна сина си и погледна в живите му очички. Бяха кафяви — цветът на очите на Питър, както и на нейните. Тъмната косичка на детето вече показваше признаци, че ще е къдрава.
Естара погледна величествените световни дървета, някои от които носеха дълбоки изгаряния от пламъците на фероуите. Сега Терок гъмжеше от представители на Конфедерацията, скитнически работници и посетители от Земята. Зелени жреци и жрици изпращаха въодушевени съобщения до свързаните планети-колонии, разпространяваха новините за всички положителни промени. С цялата тази подкрепа строежът на новия дом на владетелите — комбинация от скитнически конструкции, гъбен риф и здрава, но пищна ханзейска архитектура — вече беше доста напреднал. Кралят и кралицата смятаха за важно да покажат, че новата Конфедерация представлява синтез от всички части на човечеството.
Седнала до сестра си, Сарейн забеляза изпълненото с копнеж изражение на Естара, докато тя се взираше в гъстата гора и в хората.
— Време е да пуснем корените си дълбоко — каза тя и се огледа с изражение на задоволство и известно страхопочитание. — Никога не съм си представяла, че това място може да ми липсва толкова много.
Идрис и Алекса бяха посрещнали с отворени обятия най-голямата си дъщеря след бягството й от Базил Венцеслас, без да се интересуват какво е правила на Земята или в какви политически машинации я е въвлякла Ханзата. Естара се гордееше със сестра си — знаеше колко усърдно бяха работили Сарейн и заместник-председателят Каин за свалянето на председателя.