— Председателят е мъртъв, а Ханзата е съборена — каза Джером. — Нещата на Земята вървят към по-добро. Винаги можем да се върнем и да започнем отново оттам, където прекъснахме.
Лидия му се закани с пръст.
— Самият факт, че всички тези неща се случиха, трябва да е причина за безпокойство. И преди са ставали подобни неща: тайна полиция, системно погазване на човешките права, прекалено голям страх, за да посмеят хората да вдигнат глас срещу несправедливостта, обръщане на съседи едни срещу други… Оказва се, че хора, които си смятал за приятели, изведнъж се боят да не се забъркат в неприятности, когато имаш нужда от помощ. — Тя се намуси. — Сигурна съм, че и това място не е идеално, но ще мине много време, преди да сваля гарда.
Съливан погледна семейството си с надежда и вяра.
— Дайте на Добро шанс. Наистина можем да променим нещата.
— Щом Съливан казва, че за нас е добре да се преместим тук, значи всички вие ще трябва да положите всички усилия — заяви Лидия и никой не възрази.
След толкова поколения мъчения и враждебност между потомците на хората и илдирийските колонисти на Добро не съществуваше и капчица любов, но те се бяха съгласили да заровят томахавката, да работят и да живеят заедно. Сега Съливан щеше да използва административните си умения, за да превърне двете групи в една колония на сътрудничество и търпимост. Беше сигурен, че с помощта на Лидия и семейството си ще се справи.
Бен Стоунър — водачът на потомците на хората от „Бъртън“ — прекоси с пружинираща стъпка площадката за кацане и стисна ръката на Съливан.
— Значи вие сте професионалистите? Ще се радваме на помощта ви.
— Магът-император е достатъчно зает с Миджистра. Конфедерацията ще изпрати товарни кораби с някои неща, от които ще имаме нужда, но повечето работа ще трябва да я свършим сами.
— Няма проблеми — отвърна Стоунър. — Ние умеем да работим здраво — и хора, и илдирийци.
Неколцина от застаналите наблизо илдирийци кимнаха, защото знаеха, че за начинанието си Съливан има благословията на мага-император. Умееха да следват инструкции, макар че никак не ги биваше в новаторството, и Съливан реши, че това е обещаващо начало. Щеше да научи хората и илдирийците как да работят заедно, а също така и как да измислят нови идеи и методи.
— Преди да сме се усетили, това място ще се превърне в колония за чудо и приказ.
— Вярвам, че Добро ще процъфти — за пръв път в историята си — каза един от илдирийците, свещеник-философ.
Съливан помогна на семейството си да разтовари багажа от катера. Стоунър изкрещя:
— Недейте да стоите така, ами елате и помогнете на новодошлите да си намерят къща за живеене! Намерете им нещо приятно — ще останат тук доста време.
Колониалният град бе изгорял до основи, но вече бяха построени нови дървени сгради. Семейство Голд разполагаше с повече от достатъчно място, за да живее нашироко в общо трите си жилища.
Първата нощ, докато двамата с Лидия си почиваха в новата си спалня, Съливан я потупа по ръката.
— Съжалявам, че не е точно райска градина.
Тя се наведе над него и го целуна по бузата.
— Трябва да се обръснеш.
— Знам.
— Разполагаме с течаща вода, отопляван дом и килер, пълен с храна. И сме в безопасност. — Лидия погледна през прозореца към тъмното небе и блестящите язери, които осветяваха колониалния град. — Не е рай, но ще свърши работа.
168.
Нира
Нира не гореше от желание да зърне познатия, но болезнен пейзаж на Добро. Докато „Ненаситно любопитство“ се спускаше към земята, сухите кафяви хълмове й напомниха на ужасяващи огньове. Тя обхвана с поглед централното селище на колонията и потръпна при спомена за бараките за разплод, за оградите, за множеството пъти, когато я бяха измъчвали и оплодявали като част от експериментите на губернатора.
Но тя бе дошла тук с определена цел. Носеше фиданки, които щеше да засади на Добро, да помогне на планетата да се изцели от цялата нанесена болка. Осира’х, Род’х, Гейл’нх, Тамо’л и Мюри’н бяха решили да придружат майка си на това поклонение и да я подкрепят с любовта си. Заедно щяха да променят нещата.
— Всичко ще е наред — каза успокоително Рлинда, забелязала колебанието й. — Обещавам.
— Аз съм единствената, която може да поправи нещата. Да се върна, да се изправя лице в лице с миналото, да видя тези хора… трябва да го направя, за да мога да продължа напред.
„Сляпа вяра“ летеше до „Любопитство“. И двата кораба бяха натоварени с припаси за колонистите. Рлинда каза:
— С БиБоб няма да се бавим дълго, така че ти и децата побързайте да приключите със задачите си по-скоро, ако не искате да се понесем към звездите и да ви оставим тук.