Патрик се обърна към Дел и тихо и спокойно каза:
— Пълната простотия е една от обичайните съставки в порциона на ЗВС, Дел. Не съм ли ти споменавал какво гласи мотото на ЗВС? „Чест и смелост в служба на Земята“. — Погледна многозначително към генерал Ланиан. — Има си точна дума, с която се обозначава нападение над невъоръжени независими производствени центрове, с цел да се открадне собствеността им: пиратство. Защо не завършим картинката с малко похищение и плячкосване?
— В момента плячкосват достатъчно, дявол да ги вземе! — изръмжа Келъм.
Генералът не се улови на въдицата. Вместо това прегледа доклада, в който се упоменаваше количеството гориво, заграбено от войниците, и каза:
— Боже, боже, вие, скитниците, май доста сте поработили.
— За разлика от някои хора — изръмжа Келъм, — ние печелим това, което притежаваме.
Ланиан продължи да преглежда описа, без да се интересува от думите на водача на клана.
— Хмм, портокалов ликьор. Откъде се е взел?
— Сам си го правя — отвърна с гордост брадатият скитник.
— Хубав ли е?
— Прекалено хубав за теб.
— Ще приема препоръката ти. Натоварете го в личната ми совалка.
Най-после генералът насочи цялото си внимание към Патрик.
— Разочаровате ме, господин Фицпатрик. В ЗВС ви очакваше невероятно бъдеще, но вие го пратихте по дяволите — заради това? — И махна с ръка към хаотично разположените сгради на комплекса. После се наведе към младежа. Миришеше на пот и одеколон. — Ще ви върна на Земята и ще ви изправя пред военен съд. Ханзата вече е арестувала стотици хора за незаконно разпространяване на онова глупаво порицание и признание, което сте записали. От него нямаше полза, но затова пък може да го използваме срещу вас.
Патрик не успя да прикрие удовлетворената си усмивка.
— Наистина ли? Стотици арестувани? Значи съобщението ми наистина се е разпространило много широко.
Ланиан се обърка, а Патрик реши да разобличи блъфа му.
— Много бих се радвал на възможността да обясня публично как Ханзата нарушава договори, убива невинни хора, подклажда вражди, унищожава столицата на независими хора. Всъщност баба ми ще се погрижи да ми осигури цялата публика, от която имам нужда. Хайде, откарайте ме на Земята, ако смеете. Това, което вършите тук, е незаконно.
— Скитниците нямат никакво законово положение в Ханзата.
— Лъжа! Баба ми сключи споразумение с клана Келъм. Говореше официално, като бивш председател на Ханзата. Обеща на скитниците свобода и гарантира, че ЗВС няма да притесняват нито тях, нито фабриките им, ако предадат на Ханзата един ценен кораб, останал от хидрогите. Скитниците спазиха своята част от сделката. Вие се отметнахте.
Ланиан сви рамене.
— Всякакви споразумения отпаднаха в мига, в който крал Питър открадна кораба и отново го предаде на скитниците.
Тази информация изненада Патрик, който не знаеше, че корабът отново е попаднал в ръцете на Конфедерацията. Не беше очаквал Ланиан изобщо да е разбрал за сделката.
Ланиан му махна заповеднически с ръка.
— Ела в операционния център, Фицпатрик, и ми помогни да прегледам докладите, за да се уверя, че не сме пропуснали нищо.
— Няма да ви помогна.
— В такъв случай можеш да гледаш как неумело ровя в компютъризираните ви системи. И да броиш щетите, които мога да нанеса.
Навъсен, Патрик го последва до един асансьор. Келъм остана на мястото си, гледаше навъсено войниците, които продължаваха да товарят варел след варел откраднато гориво.
В операционния център, който се издигаше над небесната мина, имаше широки прозорци, разкриващи великолепна гледка към безкрайното жълто небе. Зет се мъчеше да отстрани войниците от контролните табла, но те не й обръщаха внимание и това я бе хвърлило в убийствена ярост.
— На дръвници като вас не бива да се дава и най-просто сметало!
Един от техниците се бореше с мишката за управление, но не се справяше добре: системите застинаха по средата на действието. Той се намръщи.
— Генерал Ланиан на мостика! — изкрещя един войник.
— Не е мостик — рече Патрик. — Казва се операционен център.
В далечината виждаше друга небесна мина — тази на Борис Гоф. Тя също бе заобиколена от кораби на ЗВС.
— Доклад към момента — нареди Ланиан. — Какво е положението?
— Не е съвсем ясно, сър — отвърна непохватният техник. — Системата им е адски тъпа, няма никакви военни спецификации.
Зет се приближи до Патрик и го тупна с юмруци по раменете, сякаш искаше да удари нещо. Той обви ръка около кръста й и я привлече към себе си.