БиБоб не можеше да го оспори: бе загубил кораба си, а по време на бягството бяха загубили и Дейвлин Лотце.
Имаше пълно доверие на Рлинда. Просто му се искаше тя да е тук за първия полет. Вече бе записан за първата си доставка и можеше да излети, когато пожелае.
Натисна копчето и отвори главния люк. Рампата се спусна с тих звук — всичките й механизми бяха идеално смазани. Ярки светлини грейнаха във вътрешността на кораба. БиБоб можеше да помирише полимерния материал на контролното табло, наскоро заварените отделения, полираните врати и меките тапицерии.
Извърна глава и видя да идва един къдрокос скитник.
— Съжалявам за закъснението, капитан Робъртс — рече Кото Окая. — Виждам, че вече сте започнали проверката.
— Всичко е наред. — БиБоб прокара ръка по гладкия корпус. — Само ми дайте ключовете и излитам да го изпробвам.
— Ключове ли? Вече не използваме ключове. Имам кодовете ви за достъп и блокиране…
БиБоб вдигна ръка.
— Пошегувах се. Едно време корабите наистина са се управлявали с помощта на ключове.
— Всъщност да де. — Кото се огледа. — Бихте ли желали официална церемония да се проведе по-късно, когато обстановката се поуспокои? Просто сега стават безброй неща едновременно и няма време.
— О, няма нужда — отвърна БиБоб, макар в действителност да му се искаше да отбележат раждането на новата „Сляпа вяра“ по подобаващ начин. — Ако ще чакаме обстановката да се успокои, ще трябва да изпратим покани на внуците ми.
— Вие, разбира се, знаете за всички бежанци от Ларо, които току-що се завърнаха? Сред тях има хора, които искат да ви видят. Изглежда, са ваши приятели.
— Не си спомням да познавам някого от Ларо…
БиБоб се обърна към новите посетители, които влязоха след Кото Окая: възрастен мършав мъж с посивяла коса и мърляви дрехи и младо момиче с къса кестенява коса и големи кафяви очи. Придружаваше ги едно приятелско компи.
— Орли! Орли Ковиц и Хъд Стайнман! — Навремето ги бе спасил от Корибус — бяха единствените оцелели след атаката на черните роботи. — Какво сте търсили на Ларо?
— Общо взето, през повечето време бяхме преследвани от буболечки — рече Орли. — Този кораб нов ли е? Не ми прилича на стария.
— Зарежи я оная стара развалина. Сега всичко е чисто ново — свети и блести. Машините и системите за мощност не тракат, а пеят. — БиБоб се ухили и посочи рампата. — Заповядайте на борда на моята нова „Сляпа вяра“.
Орли влезе в пилотската кабина и я заразглежда очарована.
— Може би един ден ще мога да стана втори пилот или първи офицер, а?
БиБоб осъзна, че говори сериозно; от друга страна, имаше хора, които щяха да се справят с ролята далеч по-зле от нея.
— Ще си помисля. Виж, тъкмо се канех да излетя за пробен полет към Релекер с куп провизии и ще се радвам на малко компания. Искаш ли да ме придружиш? Имаме много да си разказваме.
— Как смяташ, ДД? — попита Орли.
Приятелското компи, очевидно доволно да е близо до нея и далеч от кликисите, изглеждаше готово да направи всичко, което поиска момичето.
— С удоволствие ще дойдем — рече господин Стайнман и огледа заобиколената от скали площадка за кацане, на която се намираше корабът. — И без това нямаме какво да правим, така че няма да е зле да свършим малко работа.
17.
Рлинда Кет
Въпреки че бе променила повикващия си сигнал и бе затъмнила името на кораба със стратегически разположена на корпуса следа от обгаряне, Рлинда Кет така и не бе престанала да нарича кораба си „Ненаситно любопитство“. При все това обаче внимаваше да избягва нежелани срещи със ЗВС.
Корабът бе натоварен със значително количество предмети на лукса и удобството, на които хората, живеещи в сурови условия и режим на разпределение, щяха да се нахвърлят веднага: консервирани храни, горски деликатеси от Терок, трудни за намиране копринени платове, термоустойчиво оборудване от Константин III. Ханзата просто не можеше вече да си доставя такива неща сама.
Въпреки това, поради извънредните военновременни тарифи, наложени от председателя Венцеслас, Рлинда не възнамеряваше да сключва официален договор със земните търговци и индустриалци. Щеше да намери клиентите си по по-заобиколни канали. Все още имаше многобройни връзки на черния пазар и можеше да предложи стоките си на клиенти, които се нуждаеха от тях и ги оценяваха.
Докато „Любопитство“ минаваше покрай Луната и се устремяваше към орбитата на Земята, Рлинда с изненада видя голям тъмен илдирийски боен лайнер, влачен от кораб на ЗВС в позиция над лунната база.