— Язери ли? Не съм заповядвал на никого да атакува това място. По дяволите, дори не знаех, че съществува!
Търговският кораб зави и по комуникациите потече съобщение, изпълнено с ругатни. Скитническият пилот имаше дълга тънка брада и плитка, преметната през рамото. Лицето му бе зачервено от гняв, очите — налети с кръв.
— Вие, зевесета скапани! Избили сте всички. Защо? Пиратството не ви ли стига? Защо ви трябваше да се забърквате и в масово клане?
Ланиан погледна Бриндъл, сякаш заместникът му имаше отговор.
— Сигурен ли сте, че няма запис на военна операция, проведена тук?
— Няма, сър.
— Отворете канал към скитническия пилот. Кажете му, че не ние сме причинили това клане.
— Не ни вярва, генерале — минута по-късно се обади свързочният офицер. — Точният му отговор гласи, ъъъ, цитирам, „Простотии!“
Двигателите на товарния кораб светнаха по-силно — скитникът набираше скорост. Ланиан въздъхна.
— И къде отива сега? Да не би да си въобразява, че наистина може да ни избяга? — Но скитническият кораб се обърна и полетя с пълна скорост към дреднаута. — Какво е намислил този, по дяволите? Та той се опитва да ни разбие! Това е смешно!
— Бронята на „Голиат“ ще понесе удара без проблеми — обади се Бриндъл.
— Не ми пука. Огън! — И побърза да добави: — Целете се само в двигателите… ако е възможно.
Товарният кораб се приближаваше като снаряд. В последния миг обаче пилотът освободи товара си от дванадесет варела екти и ги пусна като мини право на пътя на бойната група, после се отклони и заописва сложна пътека между скупчените кораби на ЗВС, понеже язерите им разсичаха космоса. Два въртящи се цилиндъра се забиха в предната част на дреднаута на Ланиан и последвалите експлозии разклатиха мостика.
— Няма значителни повреди, сър, нито жертви — докладва Бриндъл. — Една от мантите ни е ударена от експлодирал варел. Ремонтните екипи са на път.
Ланиан обаче се интересуваше не от мантата, а от бягащия кораб.
— Мамка му, къде отиде?
— Все още хващаме следата му, сър. Излиза от системата.
Скитническият пилот активира звездното гориво и отлетя надалеч, преди Ланиан да успее да обърне своите много по-големи бойни кораби и да го последва. Генералът стана от командното място и направи крачка към главния екран.
— Все още ли го следим? Кажете ми, че не сме загубили сигнала му.
— Намерих го, генерале.
— Тогава тръгваме след него. Това преследване няма да свърши, докато аз не кажа, че е свършило.
24.
Престолонаследникът Даро’х
Чувството, че е преследван, не го напускаше дори в пещерния лагер. Престолонаследникът Даро’х се опита да разбере какво означава внезапната празнота в тизма там, където трябваше да е магът-император. Съвсем доскоро всички илдирийци бяха долавяли шепот от далечното му присъствие, но сега Джора’х просто бе изчезнал. Всеки илдириец можеше да го почувства.
Прислужниците отчаяно се вкопчваха в преструвката, че всичко е нормално, и продължаваха да обслужват престолонаследника: приготвиха храна и топли напитки, донесоха му възглавници, на които да седне, и нагласиха блестителите да светят по-силно в сенките на тунелите. Но колкото и да се мъчеха, никога нямаше да превърнат този мръсен примитивен лагер в нещо подобно на Призматичния палат.
Докато намръщените безмълвни часови дежуриха отвън и внимаваха за огнени кълба, Даро’х се срещна с адар Зан’нх, Язра’х и тал О’нх. Главният писар Ко’сх, главата на кастата на паметителите, седеше до тях, готов всеки момент да им цитира пример от историята, както и да запише всяко ново събитие. Кокалчетата на дясната ръка на Язра’х бяха разкървавени — неспособна да овладее чувството си на безсилие, тя си го бе изкарала на неподатливата скала.
Зан’нх им представи доклад от последните си проверки. Косата му бе несресана, а униформата — омачкана. От началото на кризата не бе загубил нито миг, за да поддържа изрядния начин на обличане, изискван от военните.
— Призматичният палат блести като огън, а много други сгради са изгорели до основи. Доколкото мога да кажа, Миджистра е пуста.
Усилието, което му костваше изричането на това, бе ясно изписано на лицето му.
— Фероуите са затегнали контрола си над небето. Още десет от патрулните ми катери не се върнаха. Когато някой кораб се опита да избяга от Илдира, огнените кълба го настигат и го унищожават. — Той присви очи. — Няма да ни позволят да напуснем планетата.
Даро’х си помисли за опасността, надвиснала над всички отломъчни колонии, за загубените светове от другата страна на Спиралния ръкав. Всички бяха притеснени, че мага-император го няма по време на най-ужасната криза в историята им, а сега нещата се бяха влошили още повече. Джора’х изцяло бе изчезнал от мрежата на тизма и тишината кънтеше като безкраен писък в ума на всички представители на илдирийската раса.