Тя видя смазваща болка по лицето, създадено от люпилото, чу леко потрепване в гласа му. Образът се разми, но само след миг отново се изясни.
— Сега аз и кликисите сме сключили нещо като… нестабилно примирие.
Маргарет направи крачка към ужасната глава.
— Тогава защо си толкова кръвожаден? Не можеш ли да спреш тези войни и да въдвориш мир? Кошерът на Ларо е по-кръвожаден от всички други. — Смисълът й се губеше.
— Защото трябва да сме по-кръвожадни. Аз… ние трябва да унищожим всички останали.
— Защо?
— За да спасим човешката раса. Кошерите ще продължат да нападат, да побеждават и да унищожават. Накрая ще остане само едно люпило. Едно Люпило ще контролира всичко. Едно люпило ще бъде единственото люпило. — Той направи продължителна пауза, докато Маргарет се опитваше да разбере какво намеква. — Затова аз трябва да бъда това люпило. Човешката раса няма шанс да оцелее, ако не победя всички останали кошери.
Маргарет затаи дъх, макар че в ума й се блъскаха безброй въпроси. Затова ли я бяха пощадили? За да стане посредник?
— Искаш човешката раса да се споразумее с теб вместо с някое друго люпило?
— Да.
— И тогава между хората и кликисите ще се възцари мир? Няма да имаме причина да се страхуваме повече от вас, така ли?
— Аз съм силен, но не съм единственият ум тук.
Дори да победя, няма гаранции. Все пак съм отчасти кликис.
Вперила поглед в чудовищната маса пред себе си, Маргарет почувства как я побиват тръпки.
— Колко кошера ти остават да победиш?
— Пет кошера все още се сражават в кликиските светове и се разпростират все по-широко. Два се сражават на Релекер. — Лицето се разми и отново се избистри. — Спомням си Релекер от времето, когато бях… просто Дейвлин. Моят кошер ще изчака и после ще смаже люпилото, което победи там.
— А как мога да помогна аз?
— Остани тук. Не ми позволявай да забравя човешкото у себе си.
28.
Орли Ковиц
След като „Сляпа вяра“ бе натоварена, Орли, ДД и господин Стайнман се качиха на борда и корабът излетя за Релекер. Капитан Робъртс се радваше отново да се отправи на редовно търговско пътуване и бе много доволен от компанията.
„Сляпа вяра“ се понесе уверено през космоса. Седнаха да хапнат някаква консерва от нещо, наречено „хранителна каша“.
— Когато стигнем Релекер, хората ще са толкова щастливи, че ще ни устроят пиршество — каза Робъртс. — Едно време беше курортен свят, нали знаете.
— Релекер бе богата ханзейска колония с отлична репутация — намеси се ДД, цитираше от своята база данни, — прочута с курортните си градове, приятния климат и винарските изби. Само най-богатите хора можеха да си позволят да се настанят там.
— Както и най-високомерните — допълни Робъртс. — Началникът на колонията бе същински кошмар: отказа да ни помогне да спасим хората от Крена, опита се да ни глоби за неправомерен престой на космодрума, докато зареждахме кораба с доставки по спешност предвид критичното положение. — Той се навъси. — По принцип не съм злопаметен, но това може би е карма. Дрогите унищожиха Релекер, сринаха всички сгради, избиха колонистите до един. — С шумно мляскане погълна три лъжици от предполагаемата каша. — Но сега там има съвсем нова колония. Ново начало, на чисто.
— Нямам търпение да я видя — рече господин Стайнман.
Планетата приличаше на прекрасен скъпоценен камък със сини и зелени оттенъци, изпъстрен с облаци — идеалното изкушение за човешките заселници. Ухилен, Робъртс изпрати съобщение:
— Хей, вие там долу! Изпратете посрещач. Караме цял кораб припаси, ако има заинтересовани купувачи.
Комуникационната система остана глуха и усмивката му замръзна. Той погледна Орли и изпрати ново съобщение, по-официално.
— Говори Брансън Робъртс, капитан на „Сляпа вяра“. Имаме цял товар стоки за заселниците. Моля, изпратете инструкции за приземяване.
— Мислех, че ни очакват с нетърпение — обади се господин Стайнман.
— От седмици знаят, че ще дойде кораб от Конфедерацията. Не разбирам защо са толкова тихи.
Робъртс отново зачака. Орли започна да се безпокои.
— Може би използват други вълни за комуникация — предположи ДД. — Да потърсим сигнала за трафик.
Робъртс въведе инструкциите със силни удари, но сложните нови контроли му показаха съобщение за грешка. Орли се приведе напред и въведе инструкциите повторно.
Внезапно от високоговорителите изригна същинска какофония от писъци, цъкания, подсвирквания и стържене.