Господин Стайнман запуши ушите си с ръце.
— Каква врява!
— Някаква обратна връзка или изкривяване. — Робъртс стовари юмрук върху комуникационната система, сякаш това щеше да реши проблема. — Скитниците сигурно са инсталирали дефектна система.
— Не е дефектна — обади се ДД. — Това е езикът на кликисите.
Докато заобикаляше потъналата в нощ страна на планетата, „Вяра“ почти се сблъска с два гигантски кораба-рояка, които се сражаваха високо над атмосферата. Извънземните кораби представляваха огромни конгломерати от по-малки съдове, натъпкани в течна маса, като воюваща двойка кълбовидни купове, чиито сблъсъци изпращаха във всички посоки разхвърчали се звезди. Ивици от светлина, енергийни оръжия и заряди мощност пращяха между огромните кораби, докато те се разкъсваха един друг.
— Това не ми харесва — обади се Стайнман.
Робъртс отново активира комуникационната система.
— Релекер! Тук конфедерационният кораб „Сляпа вяра“. Може ли някой да ми отговори?
Единственото, което се чу, бе пращене на статично електричество, последвано от стържещите звуци, издавани от кликисите.
— Прекарах много време сред кликисите заедно с Маргарет Коликос — каза ДД. — Мога да превеждам.
Застана до високоговорителя и се заслуша.
— Два съпернически кошера се борят за контрол над Релекер. Пристигнали са почти по едно и също време и сега се опитват да се унищожат един друг.
Купчини по-малки кликиски кораби нападнаха съперниците си, но атаката беше неорганизирана, сякаш кликисите бяха замаяни от нещо. Огромните кораби-рояци сякаш се разпадаха на части.
Докато „Вяра“ летеше с пълна скорост над тъмната нощна половина на планетата, Орли виждаше сияйни ивици, които прорязваха земята под тях — огромни части от Релекер горяха. Тя потръпна: помнеше как насекомовидните същества бяха убили толкова нейни познати на Ларо. Знаеше, че и на Релекер няма да има оцелели. При наличието на два могъщи кошера, които се бореха за контрол над планетата, колонистите нямаха абсолютно никакъв шанс.
Огромните купове продължаваха да се сражават, но един сегмент от по-близкия кликиски кораб-рояк се отдели от главната топка, сякаш някой бе откъснал шепа искряща глина, зави и се отправи право към „Сляпа вяра“.
— Забелязаха ни — каза Орли.
— Не можем да отблъснем атака, Робъртс! — изкрещя господин Стайнман. — Да се махаме оттук, по дяволите!
Капитан Робъртс се съгласи.
— Да видим колко са добри тези нови скитнически машини — каза малко нервно и зададе курса, по който да се оттеглят незабавно.
Гравитационните генератори се опитаха да компенсират грубото ускоряване. Покрай кораба преминаха няколко енергийни изстрела, но след секунди „Сляпа вяра“ вече бе извън обсега им. Робъртс погледна назад и видя как оставят зад себе си тромавите кликиски компонентни кораби.
— Връщаме се на Оскивъл, без да губим нито миг. Трябва да съобщим за това.
29.
Сирикс
Сирикс и неговите черни роботи най-после стигнаха до Релекер, изпълнени с нетърпение да сложат ръка на технологичното оборудване, но установиха, че кликисите са ги изпреварили. Бойната група незабавно изключи системите за мощност и остана извън обсега на сензорите, докато двата кликиски кораба се разкъсваха взаимно. Двете лишила се бяха вкопчили в смъртоносна битка, но Сирикс подозираше, че съперничещите кошери ще забравят различията си в мига, в който съзрат черните роботи.
Застанал на мостика заедно с ПД и КТ, той наблюдаваше битката. Част от него искаше да нанесе на омразната създателска раса колкото се може повече щети, но логиката надделя. Щеше да изчака, докато битката приключи и кликисите се омаломощят взаимно, а после щеше да изпрати корабите си да довършат останките от оцелелия кошер.
— Какво ще стане с колонистите на Релекер? — попита КТ. — Трябва да се опитаме да ги защитим.
— Може да ни потрябва помощта им във фабриките — добави ПД.
Сирикс вече бе погледнал резултатите от сканирането.
— Прекалено е късно за фабриките, а също така и за хората. — Беше възлагал големи надежди на Релекер и загубата на фабриките го изпълваше с гняв, но нямаше да рискува оставащите му роботи, за да помогне на човешките колонисти — ако изобщо имаше оцелели. Кликиските войници вече бяха плъзнали по заселените части на планетата.
Двата кораба-рояци се омаломощаваха взаимно — нито един не желаеше да отстъпи. Най-накрая, след като бе анализирал числеността им и знаеше, че не може да загуби, Сирикс направи своя ход.
— Нашата огнева мощ вече е по-голяма от тяхната. Време е да унищожим и двете люпила.