В изпълнение на заповедите му невъзмутимите роботи насочиха оръдията на откраднатите от ЗВС кораби. ПД и КТ, които бяха обучени и имаха опит, застанаха пред командните табла. Сирикс нареди на малката си група да включи системите, да се приближи с пълна скорост към Релекер и да открие огън.
Преди кликиските кораби да успеят да реагират на неочакваната атака на черните роботи, язерите на ЗВС разбиха сърцевината на куповете. Повторните експлозии оставиха след себе си само искрящи развалини, които се понесоха като фойерверки сред звездната тъмнина. Компонентните кораби се разлетяха във всички посоки.
— Сирикс — каза КТ, — на планетата има многобройни кликиски войници. Опустошили са колонията и продължават да се бият.
— Ще трябва да дойдат тук, ако искат да ни победят.
Сирикс набързо прехвърли през ефективния си кибернетичен ум оръжията, с които разполагаше. Все още имаше четири атомни ракети, които можеха да заличат от лицето на земята онази част от континента, където навремето се намираше колонията на Релекер. Не можеше да позволи дори и най-малката частица от двете наранени люпила да остане жива. Щом не можеше да използва Релекер за собствените си цели, не възнамеряваше да я остави на кликисите.
Ракетите бяха изстреляни със съвършена точност. Атомните взривове, унищожиха останалите кликиси и пречистиха Релекер от нашествието на насекомите… както и от всички хора, които може би бяха оцелели.
Когато откраднатите от ЗВС кораби бавно се отдалечиха от системата, Релекер бе мъртва.
— Радвам се, че поне веднъж постигнахме чиста победа — рече високо Сирикс, макар че се чувстваше обезсърчен: не бе успял да сложи ръка на технологичните фабрики, както се бе надявал.
Двете компита наблюдаваха как планетата изчезва от екрана.
— Нашият проблем остава нерешен, Сирикс — каза ПД.
30.
Крал Питър
Всеки път, щом си поемеше дъх, усещаше миризмата на влажна пепел.
Гъбеният риф бе изгорял, така че Питър трябваше да намери нов временен щаб за правителството си. Войниците на адмирал Уилис разчистиха няколкото все още тлеещи дървета, изравниха земята и вдигнаха бараки.
Адмиралът се яви на доклад пред Питър.
— С ваше разрешение, ваше величество, бих желала да доведа инженерите си, за да осигурят чиста вода и хранителни припаси. Порционът ни не е кой знае колко изискан, но все пак ще свърши работа. Освен това тук нали ядете буболечки, така че, предполагам, не сте кой знае колко претенциозни.
Питър отмина шегата.
— Вие и корабите ви не бихте могли да пристигнете в по-подходящ момент, адмирале.
— По-добре късно, отколкото никога. Това означава ли, че ни приемате като част от армията на Конфедерацията?
— Част ли? Бих казал, почти цялата. Когато приключите основните операции тук, искам да докладвате на корабостроителниците на Оскивъл. В момента там произвеждат почти всичките ни кораби. Ще трябва да уточните подробностите с моите настоящи… предполагам, че ще трябва да ги наречем командващи офицери. Роб Бриндъл и Тасия Тамблин.
Уилис се подсмихна.
— Бриндъл и Тамблин? Трябваше да се сетя, че ще са в центъра на събитията. Бащата на Бриндъл служеше при мен, но… предпочете да не си сменя работата.
— Не е излетял с вас, когато корабите ви са се разбунтували, така ли? — попита Естара.
Уилис се опита да не изглежда скандализирана от избора й на думи и каза само:
— На някои хора им отнема повече време да направят верния избор.
Естара намести спящото бебе на гърдите си, като внимаваше да не го събуди.
— Питър, ако адмирал Уилис отива в корабостроителниците на Оскивъл, трябва да вземе хидрогския кораб. Трябва да го предадем на Кото Окая.
Кралят кимна.
— Да, наистина е време — макар да съм доволен, че беше тук, когато имахме нужда от него.
Сребърният венталски кораб кацна в средата на ливадата. От короните на високите дървета продължаваха да се процеждат искрящи капчици дъжд. Джес Тамблин и Ческа Перони, пращящи от венталска енергия, се плъзнаха през податливата му мембрана и застанаха насред ливадата, блещукащи, покрити с не изпаряем пласт жива вода. Усмивките им изразяваха сурово удовлетворение.
— Радвам се, че получихме съобщението ви — рече Ческа. — Зелените жреци предадоха спешността на случая високо и ясно.
Джес изглеждаше много доволен от себе си.
— Трябваше да покажем на венталите как да се сражават. Фероуите вече им причиниха достатъчно злини. Време е ние да продължим с офанзивата.
По лицето на Ческа премина сянка.
— Фероуите ще ударят и изгорят всичко, което могат: Конфедерацията, Ханзата, венталите, верданите — всичко. Затова ни трябва всичко, за да се борим с тях.