Обърна се и бавно закрачи обратно към малката си спасителна капсула.
32.
Нира
Нира знаеше, че Джора’х навярно се бори отчаяно да запази разума си, и не можеше да се съсредоточи върху нищо друго. Когато Сарейн и Маккамон пристигнаха в лунната база на ЗВС и поискаха да я видят, тя се уплаши, че носят ужасни новини.
— Ела с нас в Двореца на шепота, Нира. — Гласът на Сарейн звучеше почти състрадателно. — Председателят има нужда от уменията ти на зелена жрица.
Нира се опита да потисне гнева си. Сарейн носеше одеждите си на посланик на Терок, но действаше като марионетка на председателя. Някога посланик Отема бе носила тези традиционни дрехи; сега, помисли си Нира, Сарейн ги оскверняваше.
— Никой зелен жрец няма да осигури телевръзка на Ханзата — рече тя. — Аз със сигурност няма.
— Дори ако това означава завръщането на мага-император? — попита Маккамон. Той като че ли бе застанал по-близо до Сарейн, отколкото бе нужно. Гласът му се понижи: — Трябва само да дойдеш с нас.
— Знам, че мога да убедя председателя да заповяда на лайнера на Диенте да потегли обратно — каза Сарейн. — Магът-император ще се върне при теб, но трябва да покажеш поне малко готовност за сътрудничество.
Нира почувства как сърцето й подскочи. Джора’х щеше да я намрази, че се е поддала на принудата… но това можеше буквално да спаси живота му. Ако той умреше или полудееше, последствията за Илдирийската империя щяха да са ужасни.
— Искам това споразумение в писмен вид, подписано. — Нира скръсти ръце на гърдите си. — И в рамките на един час.
— Боя се, че не си в положение да поставяш условия. — В очите на Маккамон се четеше чувство, което изненада Нира — състрадание, което той не можеше да прикрие докрай. — А ние не сме в положение да ти гарантираме нищо.
— Съгласна — каза Сарейн и леко докосна ръката на Маккамон. — Ще напиша документа собственоръчно — обеща тя, а после хвърли на масата последния си залог. — И не забравяй, председателят ще ти позволи да използваш фиданка, макар и за малко.
Нира се замисли за предимствата, които щеше да й даде един контакт със световната гора, колкото и кратък да е. Да, можеше да съобщи на крал Питър — и на всички зелени жреци в Спиралния ръкав — за тяхното пленничество, може би дори щеше да научи нещо повече за това, което правеха фероуите на Илдира. Каквото и да бе намислил председателят, със сигурност беше нещо важно — ако нямаше нужда от нея, не би й отправил подобно предложение.
Благодарение на спомените на зелените жреци, до които имаше достъп чрез световната гора, Нира знаеше колко е величествен Дворецът на шепота, но сега изобщо не обърна внимание на пищната украса. Зад великолепната архитектура и крясъците на тълпата тя виждаше дълбоката поквара в Теранския ханзейски съюз.
Сарейн я заведе в яркооранжев павилион в единия ъгъл на дворцовия площад — той бе обзаведен като специално жилище за „почитаемия посланик на Терок“. Навярно Сарейн сама се бе погрижила за преустройството — Нира се съмняваше, че председателят би показал такова уважение към новата столица на Конфедерацията.
От павилиона се виждаха централната ораторска трибуна, прехласнатата тълпа, многобройните стражи. Докато сумракът преминаваше в мрак, по кулите на Двореца на шепота засияха безчет факли. Целият Дворцов квартал бе озарен разточително, сякаш за някоя пищна церемония.
Нира започна да се колебае.
— Какво се очаква от мен?
— Председателят иска да се увери, че крал Питър ще чуе незабавно прокламацията му — каза Сарейн. — Просто му предай това, което виждаш. Съобщи му новината и го остави да реши какво да прави. Действай като зелена жрица! — После понижи глас: — След това трябва да взема фиданката, така че гледай добре да оползотвориш времето.
Председателят Венцеслас се приближи към тях с небрежна крачка, придружен от войник, който носеше фиданка в саксия така, сякаш бе готова да избухне бомба. Нира осъзна колко е зажадняла за допира на световно дърво. В продължение на години на Ларо бе лишена от това блаженство, а после отново, по време на пленничеството си на Луната. Не можеше да прикрие копнежа си.
Председателят я изгледа сурово.
— Знам, че след като се свържеш със световната гора, не мога да контролирам какви други подробности ще изпратиш в съзнанието на верданите, така че дори не възнамерявам да опитвам. Стига да предадеш какво си видяла тук тази вечер, Питър ще се види изправен пред големи трудности.
Нира не показа слабост: застави се да не протегне ръце към фиданката.
— А магът-император? Кога ще го върнете? Настоявам да разбера…