Щом Орли и ДД влязоха в лабораторията, господин Стайнман вдигна глава от инструментите, които подреждаше. Появата им разсея и Кото, който хвърли поглед през рамо към момичето.
— Надявам се, че не трябва да се занимавам с някакъв административен проблем.
— Просто искам да се уверя, че господин Стайнман не ви създава неприятности — засмя се тя.
— Може да съм дърт, момиче, но все още имам глава на раменете.
— Все някой трябва да е практичен. — Кото взе един електронен бележник, който бе оставил на прозрачния под на кораба. — Трябва да проверя докладите за изпитанията, проведени от инженерите на Ханзата. Някой си доктор Свендсен е провел първоначалните проучвания, но сега е мъртъв. Май компитата са го убили. Все пак крал Питър и ОХ ни предоставиха по-голямата част от записките му.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита Орли.
— Аз също съм отличен асистент — включи се и ДД. — Първите ми собственици искаха само приятелско компи, но моите господари Маргарет и Луис Коликос модифицираха програмите ми така, че да мога да им помагам в изследванията им.
— Ако можеш да си намериш тук нещо, което да правиш, ДД, непременно го направи — каза господин Стайнман. — Винаги има работа, и то много. Измий прозорците, ако обичаш. С Кото се опитваме да разберем как да докараме компитата тук.
Орли погледна към звездите и огромния газов гигант. В кръга на пръстена проблясваха малки светлини — корабите неспирно се движеха между отделните корабостроителници.
Окото й бе привлечено от една светлинна ивица, която се движеше извънредно бързо — товарен кораб, който летеше стремглаво, преди да се гмурне в пръстените; летеше така, сякаш го гони цяла глутница вълци.
— Закъде ли бърза толкова?
— Или от кого бяга? — допълни ДД.
Кото изпълзя от кораба и изви врат, за да види какво става.
— Сигурно от всички тия кораби на зевесетата.
Един дреднаут и група по-малки съдове на ЗВС летяха след товарния кораб, който отчаяно се мъчеше да им избяга. Из цялата база завиха аларми.
Веднага щом се приближиха, корабите на ЗВС откриха огън.
37.
Генерал Кърт Ланиан
Като видя процъфтяващите корабостроителници в пръстените на Оскивъл, Ланиан не повярва на очите си. От толкова високо планетата сякаш сияеше с хиляди светлинки от отделни бази, термални струи и товарен трафик. Генералът мислеше, че мястото е напълно изоставено, откакто бившият председател Фицпатрик бе прогонила скитниците оттук, но те очевидно се бяха върнали и отново бяха заселили газовия гигант.
Товарният кораб, който се бе впуснал в бягство от Глупостта на нападателя, бе започнал да криволичи. Застаналият на мостика Конрад Бриндъл се намръщи и каза:
— Изглежда, ни очакват, генерале.
— Нищо чудно след целия вой на този кораб. — Бягащият пилот бе провалил елемента на изненада, на който разчитаха, макар че Ланиан не вярваше да е осъзнал, че го следят. — Оръжеен офицер, унищожете този кораб. Вече ударихме джакпота с тези корабостроителници.
— Сър, наистина ли е необходимо? — попита изненадано Бриндъл.
— Той е пилот на вражески кораб и бяга от ЗВС. Какви доказателства повече искате?
Оръжейният офицер се прицели в скитническия кораб и откри огън с язерите. Товарният кораб избухна в дъжд от отломки.
Очите на Бриндъл се бяха присвили, но той не направи повече възражения. Вместо това се обърна към тактическия офицер на „Голиат“:
— Проверете базата данни и намерете образи на старите корабостроителници от предишни разузнавателни мисии. Трябва да разберем как да прекратим работата им най-ефективно, без да вземаме още жертви.
Броят на скитническите кораби, космическите докове и жилищните квартали, които се появиха на екрана, изненада Ланиан. Пред очите му се намираше навярно един от най-големите скитнически комплекси.
В хаоса на евакуацията много от корабите на различните кланове успяха да избягат във външната система, други се гмурнаха към опасните вътрешните пръстени. Неколцина дръзки пилоти се устремиха право към корабите на ЗВС, като стреляха наслуки, преди да побегнат. Напомняха на Ланиан за малки лаещи кутрета, но изненадващо мощният ефект от изстрелите накара корпуса на дреднаута да зазвънти. Аварийните светлини започнаха да примигват.
— Какво беше това, по дяволите? Наистина ли ни удариха?