Бриндъл провери данните.
— Тези оръжия са по-мощни от нашите язери, генерале. Наистина представляват заплаха.
— Скитниците никога досега не са отвръщали с удар — заяви генералът и нареди на мантите да се разпръснат, за да заобиколят и притиснат вражеските кораби.
— Те са в Конфедерацията, сър. Вече не са просто скитници.
— Стига глупости! Използвайте всички скитнически честоти, които знаем, за да се свържа с тях. — Ланиан прочисти гърлото си и се приведе напред, за да е сигурен, че предавателите ще уловят заплашителния му поглед. — Говори генерал Ланиан от Земните въоръжени сили. Нареждам ви да се предадете незабавно. Всички ваши корабостроителници и материали са конфискувани с оглед на военните цели на Ханзата.
— Ние не сме част от Ханзата, високопарна торба с гной такава! — предаде един от капитаните, докато минаваше покрай тях и ги обсипваше с нов порой изстрели от язерите си.
— Унищожете този кораб! — изрева Ланиан. — Унищожете всеки скитнически кораб, който стреля по нас. Дайте им урок.
— Генерале — намеси се Бриндъл, — сигурен ли сте, че председателят Венцеслас иска открит огън? Враждебността и жертвите от миналото…
— Разбира се, че иска открит огън!
Скитническите кораби нямаха шанс срещу концентрирания огън на ЗВС. По каналите потекоха изпълнени с ужас проклятия, но Ланиан остана глух за тях, докато насочваше бойната си група към сърцето на корабостроителниците.
— Започнете да обстрелвате жилищните квартали и фабриките. Изравнете ги със земята.
Това нареждане притесни дори останалите офицери на мостика. Бриндъл се обади тихо:
— Това са цивилни, генерале.
— В такава война няма цивилни. Продължавайте да предавате изискванията ни за капитулация. В мига, в който се предадат, ще спрем огъня.
Веднага щом „Голиат“ и мантите започнаха обстрела на автоматичните топилни за метал и складовете, по комуникационните линии долетя мъжки глас:
— Генерал Ланиан, обявен сте за военнопрестъпник. Изискваме да се предадете на конфедерационните власти и да се изправите пред правосъдието.
Ланиан се подсмихна — не можа да се сдържи.
— Кой си ти, по дяволите?
След кратка пауза гласът отвърна:
— Командир Роб Бриндъл, втори — не, трети — по ранг в армията на Конфедерацията.
На лицето на Конрад се изписа шок. Ланиан го изгледа навъсено.
— Адмирале, трябваше да държите сина си по-изкъсо.
— Знаех, че се е присъединил към Конфедерацията, но не съм и сънувал, че… — Конрад поклати глава. — Командир Роб Бриндъл?
Доловил в гласа му нотка на гордост, Ланиан изключи комуникационната система, преди Бриндъл да е успял да отговори.
— Няма да удостояваме с отговор това абсурдно искане. — Изправи се на стола и притисна длани една към друга. — Разгърнете се и продължете огъня. Продължавайте да превръщате планетата в отломки, докато не се предадат.
38.
Адар Зан’нх
Дълбоко в защитените планински тунели Зан’нх изучаваше разположението на флота си. След унищожението на бойния лайнер с десет хиляди бежанци на борда той имаше само девет големи бойни кораба, останали на Илдира. Всеки съд, който се опиташе да напусне планетата, дори и най-малките, биваше преследван и унищожаван. Стотици илдирийци бяха загинали, докато се опитваха да се измъкнат.
Току-що му бяха съобщили за пристигането на петте повредени лайнера от септата на тал О’нх. Работниците, които Зан’нх бе оставил на празните, изпълнени с дим кораби бяха приключили работата си и повредените кораби се бяха добрали до системата. Адарът побърза да им нареди да останат настрана от опасната зона и да се присъединят към останалите бойни лайнери, които не смееха да се доближат до Илдира. Макар че корабите отвън ставаха все по-многобройни, те си оставаха влудяващо далеч от обсега им.
Завърнаха се дори и някои по-големи кораби — объркани от изчезването на мага-император от тизма, пилотите и екипажите искаха нареждания и обяснения, но адар Зан’нх не можеше да им предложи дори малко успокоение. Заповяда им да чакат: не знаеше какво би наредил магът-император в подобна ситуация, затова вземаше най-добрите решения, които можеше.
Деветте му бойни лайнера обикаляха около планетата: търсеха оцелели, проверяваха бежанските лагери, помагаха на илдирийците да останат в относителна безопасност от фероуите — поне Зан’нх се надяваше, че е така. Останалите му лайнери, които обикаляха Спиралния ръкав, можеха да направят малко, за да подпомогнат онези части от Империята, които се носеха напосоки, без централно управление. А междувременно адарът бе заклещен тук, насила отделен от основната част на Слънчевия флот.