Сарейн извади саксия с малка фиданка и очите на Нира светнаха.
— Толкова дълго бях отрязана от родителите си и сестрите си — каза Сарейн. — Моля те само да им изпратиш едно съобщение. Кажи на Естара, че й желая всичко най-добро. Бебето й вече родило ли се е? И Сели — кажи на най-малката ми сестра, че ми липсва. Вярно ли е, че самата тя е облякла зеленото? А родителите ми…
Очите на Нира се присвиха подозрително.
— И защо да ти вярвам?
— Както самата ти каза, аз съм посланикът на Терок. Знаеш, че помогнах на Питър и Естара да избягат. Уредих Натон да изпрати съобщение за положението им и друго, за да предупреди Терок. — Тя понижи глас: — Можеш ли да си представиш какво ще направи председателят с мен, ако разбере какво ти казвам?
Зелената жрица поомекна.
— Ще предам съобщенията ти.
Докосна фиданката и само след секунди бе погълната от телевръзката. Устните й се движеха бързо и безмълвно, докато съобщаваше новините си. Сарейн чакаше нервно, убедена, че стражите всеки момент ще се върнат и ще видят какво правят.
Щом Нира свърши, Сарейн попита:
— Какво става? Имаш ли да ми кажеш нещо?
— Започнали са възстановяването. Мнозина са загинали в огъня на фероуите, но повечето са спасени. Да, Сели вече е зелена жрица. И да, Питър и Естара са горди родители на малко момченце. Нарекли са го Рейналд.
Сарейн се просълзи.
Челото на Нира се сбърчи, докато Сарейн скриваше фиданката.
— Сега това, за което трябва да се тревожи цялата Конфедерация, е каква ще е следващата глупава стъпка на председателя Венцеслас.
42.
Орли Ковиц
В лабораторията на Кото отекна оглушителният звън на аларми. Над главите им премина огромен дреднаут от ЗВС, от който се сипеше огън. Корабите на скитническите кланове се стрелкаха напред-назад като оси. Засега защитата на скитниците не се увенчаваше с особен успех.
— Всичко е наред. Тук сме в безопасност — поне така мисля. — Кото погледна към широките прозорци на покрива. — Не виждам причина някой да напада точно тази скала.
— Те като че ли стрелят по всичко наред — възрази господин Стайнман.
Трите компита се бяха скупчили до кораба на хидрогите.
— Щом тук сме в безопасност, дали да не продължим работата си? — предложи ГУ. — Или за днес приключихме?
— Мога да организирам и подредя предишните резултати, за да не се занимаваме с едно и също нещо два пъти — обади се ДД.
КР сякаш бе единственият от тримата, който разбираше опасността.
— Това си е сериозна битка.
През прозорците над главите им Орли наблюдаваше как скитническите товарни кораби и въоръжени разузнавачески съдове не оставят мантите на мира. Един от корабите на ЗВС мина точно над тяхната незабележима лаборатория, стреляше с язерите си по всеки метал, който забележеше. Един енергиен лъч улучи носещ се наблизо варел с гориво и той избухна в беззвучна огнена топка.
Дори подсиленият покрив на лабораторията не можа да издържи на шрапнела, запратен по него от ударната вълна. Три от прозрачните триъгълни панели изпращяха, пропукаха се и рухнаха. Внезапното изтичане на въздух накара четири други да поддадат и да изхвърчат навън.
Ушите на Орли писнаха: ревът отвън беше непоносим. Господин Стайнман я затисна с тялото си на гладкия под: опитваше се да я защити. ГУ, който се намираше точно под една от внезапно зейналите дупки в покрива, бе привлечен от вихъра на излизащия въздух. Краката му се отделиха от пода и той полетя нагоре, но полимерната ръка на КР се стрелна и го хвана за глезена. ГУ обаче продължаваше да се издига към отвора в тавана. Когато КР също загуби равновесие и започна да се издига, ДД хвана неговия крак. Приятелското компи обаче бе проявило предвидливостта да се хване за ръба на отворения люк на сферата, за да ги задържи в лабораторията. Вихрушката продължи да завлича веригата от три заловени едно за друго компита, които не спираха да викат за помощ.
Кото със залитане прекоси помещението, сграбчи Стайнман за ризата и повлече напред и него, и Орли.
— Влизайте в кораба! — изкрещя им. Гласът му едва се чуваше в разреждащия се въздух.
Стайнман се изправи на колене и забута момичето пред себе си.
— Давай, затвори люка!
Въздухът излизаше бързо и в лабораторията ставаше все по-студено. Орли обаче се запъна.
— Няма да оставя ДД!
— Той е компи, хлапе — напомни й Стайнман. — Ще оцелее.
— Не и ако го улучат тези изстрели. ДД, можеш ли да влезеш вътре?