Пепелната сряда

Томас Стърнс Елиът Пепелната сряда 1

I

Понеже аз не се надявам да се върна тук2
Понеже аз не се надявам
Понеже аз не се надявам да се върна
Поревнал дарбата на този или порива на друг
Аз повече не се стремя да се стремя и да постигам3
(Защо е нужно старият орел криле да вдига?)4
Защо да съжалявам
За свършеното царство на видимия свят?

Понеже аз не се надявам да позная пак
Несигурната слава на издигащия час
Понеже аз не мисля
Понеже зная че не ще позная
Единствената истинска преходна власт
Понеже аз не бих могъл да пия
Където клоните разцъфват и потоците текат, тъй като няма нищо пак.

Понеже знам че времето е време винаги
И мястото е винаги и само място
И което е реално е реално само в едно време
И на едно място
Аз се радвам че нещата са каквито са
И отхвърлям осветеното лице
И гласа отхвърлям
Понеже аз не се надявам да се върна пак
Следователно се радвам, тъй като трябва да създам
Нещо за което да се радвам

И се моля на Бога да има милост към нас
Аз се моля да мога да забравя
Това което твърде много съм обсъждал сам на глас
Твърде много съм обяснявал
Понеже да се върна пак не се надявам
Нека тези думи отговарят
За туй което е направено и да не бъде пак направено
Нека не бъде твърде тежка присъдата над нас

Понеже моите крила сега не са крила за летене
А като веялки с въздуха играят
С въздуха който е пресъхнал и смален
От волята е по-смален и по-пресъхнал е
Научи ни да се стараем и да не се стараем
Научи ни да замлъкваме

Моли се за нас грешните сега я в часа на нашата смърт5
Моли се за нас сега и е часа на нашата смърт.

II

Три бели леопарда седнаха под хвойната, госпожо,6
В прохладата на тоя ден, добре наситени
С краката ми сърцето моя дроб и туй което е било
В кухата заобленост на моя череп. И ми каза Господ
Тия кости ще оживеят ли? Тия
Кости ще оживеят ли?7 И туй което е било
В костите (вече изсъхнали) с цвърчене каза:
Заради добрината на тази госпожа.
Заради хубостта й, заради това
Че почита в съзерцание Светата Дева,
Ние греем ярко. И аз който тук съм разчленен
Предлагам на забравата делата си, и любовта предлагам
На пустинното потомство и кратунените плодове.
Това е то, което ще възстанови
Моите вътрешности на очите кордите и несмилаемите части
Които леопардите отказват. Госпожата се е оттеглила
В бяла туника, за съзерцание, във бяла туника.
Нека костената белота бъде изкупена в забравата.
Няма живот в тях. И както съм забравен
И ще бъда забравен, тъй и аз ще забравя
Посветен и съсредоточен в целта. И каза ми Господ
Пророкувай на вятъра, на вятъра само, защото само
Вятърът ще те слуша. И запяха костите с цвърчене
И поели бремето на щурците, казаха

Госпожо на мълчанията
Кротка и злочеста
Разкъсана и цялостна
Роза на паметта и
Роза на забравата8
Изчерпана и раждаща
Тревожно почиваща
Единствената роза
Е сега Градината
Там свършва всяка любов
Завършва тормозът
На несподелената
И по-големият тормоз
На споделената
Край на безкрайния
Път към никакъв край
Извод от всичко което
Е неизводимо
Говор без слово и
Слово без говор
Милост на Майката
Към тая Градина
В която свършва
Всяка любов

Под хвойната пееха костите, разпръснати и греещи,
Доволни сме, че сме разпръснати, не бяхме добри една към други,
Под дървото в прохладата на деня, с благословията на пясъка,
Забравяйки се помежду си и забравяйки себе си, слети
С тишината на пустинята. Ето земята, която
по жребие ще разделяте. И нито делбата, нито единството
Имат значение. Ето земята. Получихме си наследството.9

III

На първия завой на второто стълбище застанал10
Се обърнах и видях надолу
Същия силует на парапета да се вие
Сред спарен въздух, който гние
И да се бори с Дявола на стълбището — той се крие
Под лице на отчаяние или надежда и ни мами.

Край втория завой на второто стълбище отминах
И ги оставих да се гърчат долу;
Нямаше лица и стълбището беше тъмно,
Влажно, грапаво, като уста на лигав старец непоправимо,
Или като паст на стара акула, зъбато’ и стръмно.

1

Първият ден на Великите пости у католиците, когато свещеникът чертае пепелен кръст на челата на миряните с думите „Пръст си и в пръст ще се върнеш.“ (Бит., 3:19)

2

Превод на „Perch’io non spero di tornar giammai“, първа строфа от „Балада, написана на заточение в Саранца“ на Гуидо Кавалканти (1255–1300).

3

Перифраза на седма строфа от XXIX сонет на Шекспир.

4

От Псалм 102:5 — „Подновява се като на орел твоята младост.“ Според една средновековна алегория на кръщението и посвещаването на Бога старият орел може да си върне младостта от слънчевата светлина или от водата.

5

Последната фраза в католическата молитва „Ave Maria“.

6

Попитан през 1929 г. какво е искал да каже с тази строфа, Елиът отговаря: „Исках да кажа: Три бели леопарда седнаха под хвойната, госпожо.“ Леопардите, като божии пратеници на разрушението, се срещат в Йеремия, 5:6 и другаде. Хвойната: Пророк Илия, за да се спаси от гонение, отива в пустинята и под сянката на хвойнов храст се моли на Бог да му вземе живота, но вместо това Бог му праща храна (Царства III, 19, 1–8). Госпожата при Елиът символически се идентифицира с Беатриче в „Нов живот“ и „Чистилище“ на Данте.

7

„Биде върху мене ръка Господня, и Господ ме изведе чрез духа, тури ме всред полето, — а то беше пълно с кости, —…И каза ми: сине човешки! Ще оживеят ли тия кости? Аз отговорих: Господи Боже! Ти знаеш това. И каза ми: изречи пророчество за тия кости и кажи им: «Сухи кости, чуйте словото Господне!»“ (Йезекиил, 37, 1–4).

8

Целият пасаж е имитация на католическата Литания, където Богородица се уподобява на роза. Освен това розата е символ на Черквата.

9

„Ето земята, която по жребие ще разделите между Израилевите колена… казва Господ-Бог.“ (Йезекиил, 48:29)

10

Тази част първоначално се е наричала „Som Je l’escalina“ (Върхът на стълбата) — по думи на Арналт Даниел, адресирани към Данте, когато той изкачва третото стълбище на хълма на Чистилището, на върха на който е Райската градина.