Край първия завой на третото стълбище преминах
Имаше прозорче там изпъкнало като смокиня
А отвъд разцъфналия глог и пасищната сцена
Широкогърба фигура във синьо и зелено11
Омагьосваше с прастара флейта майската картина.
Нежна коса се развява, кестенява коса над устата се развява,
Люляк и кестенява коса сред небето;
Лудост, музика на флейта, стъпала и сепвания на ума
по стълбището трето,
Глъхнат, глъхнат; сила, която отвъд надежда и отчаяние достига
По третото стълбище ни издига.
Господи, аз не съм достоен
Господи, аз не съм достоен
но кажи само дума.12
IV
Която преминаваше сред теменуги13
Която преминаваше
Сред разни родове зеленина в моравата
В бяло и синьо, в цветовете на Мария,
С думи най-делнични, невинни
В невежество и в знание за злата орисия,14
Която идваше сред другите докато те вървяха,
Засилва извори, потоци освежава
Студена прави сухата скала и заздравява пясъка
Със синя ралица, със синия цвят на Мария,
Sovegna Vos15
Ето годините които крачат помежду, отнасящи
Цигулки и флейти, пресъздаващи
Онази която се движи във времето между съня и пробуждането, носеща
Бяла светлина загъната, надиплена край нея, загъната.
Крачат новите години, пресъздаващи
През светъл облак от сълзи, години, пресъздаващи
С нов стих старинната рима. Спасете
Времето.16 Спасете
На висшия сън видението неразчетено
Докато бисерните еднорози теглят позлатена катафалка.
Тихата сестра забулена в бяло и синьо
Сред тисовете,17 зад градинския бог,
С бездиханна флейта, наведе тя глава, направи само знак без думи
Но извори избликнаха и птиците запяха
Спасете времето, съня спасете
Символ на словото нечуто и непромълвено
Докато вятърът от тиса хиляда шепота отбрули
И след това наше изгнание18
V
Ако изгубеното слово е погубено, ако изреченото слово е обречено
Ако нечуваното и непромълвимото
Слово е непромълвено и нечуто;
Стихнало е словото непромълвено, Словото нечувано,
Словото без слова, Словото във
Света и за света;
И светлината засия в тъмнината и
Срещу Словото нестихващият свят се развихряше
Около центъра на мълчаливото Слово.
Народе мой, какво ти сторих.19
Словото къде да се намери? Къде ще проехти,
Ще потрепери? Не тук, понеже не достига тишината
Нито на островите, нито на земята, нито
На континента или сред морето, в пустинята или под дъждовете,
За тях, които бродят в тъмнина, които те избраха и презряха,
Които са разсечени от този меч между сезон и сезон,
между време и време, между
Час и час, дума и дума, сила и сила, за тях, които чакат
В тъмнина? Забулената ни сестра ще се помоли ли
За децата пред вратата
Които не си тръгват, а не знаят да се каят.
Ще се помоли ли за тях, които те избраха и презряха
Народе мой, какво ти сторих.
Забулената ни сестра под тънки стволове
На тисове за тях които я раниха ще се моли ли
За ужасените но пак непримирените
Които утвърждават пред света а се отричат между скалите
В последната пустиня под последните сини скали
Пустинята в градината градината в пустинята
От жажда, плюейки повехналото ябълково семе.
Народе мой.
VI
Макар че аз не се надявам да се върна тук
Макар че аз не се надявам
Макар че аз не се надявам да се върна
Разколебан между провала и изгодата
В краткия преход в който сънищата бродят
В здрача от сънища кръстосван между раждането и смъртта
(Благослови ме отче)20 въпреки че аз не се стремя да се стремя и да постигам
От широкия прозорец към каменния бряг
Белите платна летят навътре, сред морето се издигат
Непреломени крила
И изгубено сърцето се радва и смразява
От изгубения люляк и изгубената ясна морска врява
И слабият дух бърза да въстане
Тъй като наведеният златен жезъл и изгубеното
морско ухание
Бързат да ни донесат обратно
Вика на пъдпъдъка и на дъждосвиреца във вятъра
И сляпото око изнамери
Празни форми между костените бели двери
И ухание възобновява вкуса солен на песъчливата земя
вернуться
Символическите цветове на вярата и надеждата.
вернуться
„Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам. А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее… Като чу това, Иисус се почуди и рече… истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.“ (Матей, 8, 7–10). Първата част от фразата „Господи, аз не съм достоен…“ се произнася от свещеника, когато той приема причастие.
вернуться
Violet, освен теменуга, означава виолетово — литургическият цвят на покаянието и молитвата.
вернуться
За Ада. Eterno dolore — надпис над вратата на Ада според Данте. В англ. текст „Злата орисия“ е „eternal dolour“.
вернуться
„Помни“ — от думите на Арналт Даниел към Данте, когото той моли да запомни страданията му, с които изкупва греха на сладострастието.
вернуться
По посланията на св. ап. Павел до Колосяни (4:5) и Ефресяни (5:16). Ако се следва българският превод на Новия завет, трябва да бъде „Скъпете времето“.
вернуться
„И след това наше изгнание яви ни благословеше плод на твоята утроба, Исус“ — краят на католическа молитва, адресирана към Дева Мария.
вернуться
„Народе мой! Какво ти сторих и с какво те отегчавах?“ (Михей, 6:3) — думи на Бога към народа на Израил, когато го упреква, че се е отклонил от пътя на вярата и добродетелта.
вернуться
„Благослови ме, отче, понеже съгреших“ — думи на изповядващия се католик към свещеника.